За нямането и имането

В предишните години разходната част на бюджета бе по-малка, парите стигаха. Сега е увеличена - парите не стигат за нищо. Обяснението се свързва с чергата. Този, който я тъче, трябва да направи реална оценка какво смята да завие с нея. Т.е. трябва да се направи реална сметка какво може да се изсмуче от данъкоплатеца и как то да се похарчи.
Според финансовия Симеон Дянков от данъчните овце може да се настрижат поне 29,5 млрд. лв. За целта бяха погнати футболисти, артисти, певци, рефери и друг вид дребен и среден данъчен дивеч. Акцията се оказа частично успешна - събраха се към 1,5 млн. лв. Притиснаха шефа на митниците да повиши събираемостта от налози, но той я намали. Комисията "Кушлев" отчете приход от 14 млн. лв., но фиктивно, защото решенията й подлежат на обжалване в различни съдебни инстанции. Големият удар се очакваше от повишения акциз върху цигарите - не се случи. Спечелиха контрабандистите.
Големият резерв остава ДДС. Вдигането на ставката срещна силна съпротива от страна на синдикати и работодатели. Затова се задейства заобиколен начин. Ето конкретен пример. В София 210 хил. домакинства ползват централно парно, за което до 1 юли т.г. от тях са събирали 18,9 млн. лв. месечно (през отоплителния сезон), върху които ДДС е 2,78 млн. лв. Когато тарифата за парното се вдигне с 18%, абонатите вече ще плащат 22,3 млн. лв., а ДДС ще бъде 4,46 млн. лв. Така, без да се вдига ставката, приходът от косвения данък ще се повиши с 1,68 млн. лв. При отоплителен сезон от 6 месеца това означава над 10 млн. лв. По подобен начин стоят нещата с газа, водата, тока, административните, образователните, медицинските услуги и т.н.
Затова пък тече небивало съкращаване на разходите за социални нужди. Държавата пести от болници, училища, университети, институти, театри. Е, как при тази повсеместна спестовност, тя се оплаква, че увеличението на разходната част с около 5 млрд. лв. е недостатъчно? Обяснението може да е само в едно - в това, че разходите за управление растат главоломно. Въпреки уж обявените мерки, целящи главно да хвърлят прах в очите на обществеността, действителната практика си е старата. В телевизионно предаване бивш депутат каза, че издръжката на един народен представител е 15 хил. лв. месечно. Според експерт от Сметната палата обаче тя е 28 хил. лв. А умножено по 240 (колкото са депутатите), това вече са 61,3 млн. лв. Бюджетът на НС в действителност е повече от двойно по-висок.
По подобен начин стоят нещата по отношение на министерствата, агенциите, държавните холдинги и фирми. Освен това те си формират допълнителни средства от продажба на имоти, отдаване под наем, сделки с държавни поръчки, командировки и по други начини. Що например данъците си ги плащаме през банка, а не направо в общината и тя, а не банкерът, да прибира такса за това? Но пък е обяснимо как един министър с месечна заплата от 2000 лв. за една година спестява 80 хил. лв., а има и такива с над половин милион. От това пък произтича обяснението защо близо 2,5 млн. души живеят на ръба или дори под прага на бедността. Но това е положението - за да има някои много богати, трябва да има и още много повече крайно бедни. За първите винаги се намират възможности да увеличават доходите си, а на вторите се казва, че пари няма. Философия.