За Русия българите са приятели за цял живот

Михаил Швидкой е известна фигура в културния живот на днешна Русия. Бил е драматург в МХАТ, от 2000 до 2004 г. е министър на културата на Руската федерация, а от 2000 до 2008 г. оглавява Федералната агенция за култура и кино. Понастоящем Михаил Швидкой е специален пратеник на руския президент по международното културно сътрудничество и посланик за специални поръчения на Министерството на външните работи на Русия. Президент е на Академията на руската телевизия, професор в Московския държавен университет, доктор по изкуствознание, академик в Академията за хуманитерни науки, член на руските творчески съюзи на писателите, театралните дейци и журналистите. Швидкой многократно е посещавал България. Той бе у нас преди няколко дни по повод учредяването на Руско-български форум.

- Михаил Ефимович, каква е целта на проведената в София среща за учредяване на руско-български форум?
- Преди десет години, президентите Първанов и Путин заедно с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, обсъждаха възможността да се създаде нещо като гражданска платформа - Руско-български форум, по подобие на съществуващия вече форум между Русия и Германия, наречен "Санкт Петербургски диалог". Целта е форумът да бъде не само икономически, но политически, културен и преди всичко форум на гражданското общество. Случи се така, че този форум по различни причини не беше създаден - мисля, че причините за това бяха повече субективни, отколкото обективни. Струва ми се, че в съвременния свят общуването между България и Русия и изобщо между славянските народи има особен смисъл. И преди всичко, защото ни е нужно да определим дадени общи ценности, да разберем какво ни свързва, какво ни обединява.
Мисля, че днес европейските ценности са в голяма криза. Това не е свързано само с финансови проблеми, а с нещо общоценностно, общофилософско. В тази посока създаването на Руско-български форум за сътрудничество е важно и необходимо, още повече че България е член на Европейския съюз, а Русия - не, и че нашите страни са европейски, страни на европейската цивилизация, страни на християнската цивилизация. Страни, в които две православни църкви - българската и руската, са сестрински. Много е важно да разберем какво ни свързва, какво ни обединява и как да оцелеем в ХХI век.
Днес въпросът е не само да съхраним държавите, а да запазим етносите, общите ценности, духовността. И в този смисъл мисля, че доколкото в тази среща взеха участие много млади хора, а те са ориентирани към бъдещето (не като нас, които ни свързва миналото, времената на Варшавския договор и социалистическия лагер), е много важно Руско-българският форум да стане място, където се обсъждат проблемите на бъдещето, бъдещето на нашите народи. Уверен съм, че за Русия България е много важна страна, не само защото в този край на Балканите - в България, започват славянската писменост и славянската духовност, а защото за последното столетие историята ни е преплетена и за добро, и за лошо. Мисля, че тази духовна връзка днес следва да бъде проверена чрез съвременния прагматизъм.
Прагматизмът в съвременния свят е много важен, но между Русия и България има равновесие. Най-важни за връзките между нашите страни остават духовността, сантименталността, редом с прагматизма. Ние сме длъжни да строим нашето бъдеще, отчитайки това равновесие.
- Как определяте състоялата се българо-руска среща?
- Можем да я наречем Софийска инициатива или Софийски форум, но най-важното е съдържанието, което носи. А то е, че гражданското общество, обществените институции ще играят изпълнителна, законодателна роля за това да съхранят много важната атмосфера на доверие, която винаги е  съществувала между нашите народи.
- Следващи стъпки?
- Ние, участниците в кръглата маса, си обещахме да се съберем в Москва през есента на тази година, където да помислим за организационните форми на форума. Това може да стане през ноември, когато в Русия ще се състоят Дните на славянската духовна култура. Нашето желание е форумът да се развива под егидата на президентите на двете страни. Ако г-н Плевнелиев приеме този патронаж, убеден съм, че г-н Путин ще отвърне със същия жест. Когато в началото на днешното столетие, благодарение на усилията на трезвомислещи политици беше направен определен пробив в нашите отношения, стана ясно, че освен политическия и икономическия прагматизъм между нашите народи съществува и някаква метафизична връзка и че колебанията на нашите политически отношения през последните сто и петдесет години не са успели да променят дълбочинното взаимно привличане на двата народа.