Зареян из недрата на всемира...

Георги Н. Николов

Новата стихосбирка на Матей Шопкин се нарича "Седемдесет и пета есен" - дело на изд. "Български писател". Тя е изградена от поетичните части "Корен", "Извор", "Антология" и продължава размислите на поета върху основните теми, с които се характеризира неговото творчество: за България, за историческото наследство и патриотизма. За мястото на човека в съвременното му общество, за природата, творчеството и любовта. Това е и книга - размисъл за създаденото от него досега. За мисията на поета във време на безпощаден нихилизъм, когато хората са разединени и объркани, а националните приоритети избледняват в миража на натрапвано чуждопоклонство. Книгата на Шопкин е втъкала по страниците си образци на нашата литературна традиция, черпеща вдъхновение от искрите на родовата памет. От патриархалната красота, останала назад във времето, но вляла своя морал и нравствени ценности в пулса на новите поколения. Наистина, много от младите люде не знаят какво е било преди вододела на 1989 г., за да го съпоставят с делника днес. Чужд им е мощният социален оптимизъм, издигнал заводи, разорал безсинорния чернозем, построил храмове на науката и културата. Тези дела са още по-величави, защото са извършени от обикновени хора. Повярвали в утрешния ден и обичащи своята родина. Която е основен символ в създаденото от Шопкин и сериозен тласък за доказаното му творческо надграждане в годините. Без нея отделната личност е дърво без корен. Обрулен лист, който гръдта на планетата не желае да приюти. Това послание на автора достига до най-интимните кътчета на душите ни. Съгласни сме с него, защото е изповедник на изстраданата правда:

    Бездънни бездни да бучат
    или жарава да те жари,
    ти не откъсвай своя път
    от пътищата на България!                                                                                                               

                "Яснота"

Голямата обич на Матей Шопкин е селото - някога архаично, после бурно възраждащо се, а днес - глъхнещо в здрачна тишина. Но все така свързано с детството, с красотата на природата и с благословения труд на полето. То е малка планета и сигурно кътче, където човек може да се усамоти, за да преглътне горчилката на незаслужени обиди. Не са забравени преданията за хайдути, слушани вечер край огнището, нито пъстро тъканата фолклорна традиция. Тя е многоцветна палитра, върху която авторът споделя размислите си за света. Свои интимни трепети, обичта си към децата, усещането за наближаващата старост. Третата част пък - "Антология", сполучливо ни връща към първите творчески години на поета. В които дарованието му, опиянено от поривите на младостта, търси най-вярната поетична струна. За да разграничи доброто от злото, истината от фалша, верния приятел от двуличника. И да сподели, че независимо от житейските трудности ще държи перото до последния си дъх.
"Седемдесет и пета есен" е ретроспекция на достойно изминат творчески път. В стиховете властва подкупваща човечност. Нерядко те оставят впечатлението за химни за България, крачеща от векове към векове. Към бъдеще, което народът й заслужава. Днес е трудно да бъдем оптимисти. Но с новата книга на Матей Шопкин сякаш проглеждаме и ставаме по-добри, нали?...