Защо да сме различни от останалите европейци?

Осем млади художници се наредиха за снимка със Симеон Сакскобургготски и съпругата му Доня Маргарита в двореца в Царска Бистрица. Преди това те представиха свои картини в галерията там по покана на бившия премиер. С експозицията се постави началото на инициатива за подкрепа на млади български таланти в областта на изкуството. Това беше конкретният повод за среща с Негово Величество. Ние поставихме въпроси, които са свързани със сегашния му живот, с политиката, с еволюцията на българина въобще.

- Следите ли как върви животът в Самоков? Виждаме Ви често на службите в Митрополитската църква по Коледа и Великден и сте сред хората.
- Ами, да, за мен е голямо удоволствие да съм сред хората, второ, наблюдавам как вървят нещата и много се радвам, когато видя нещо вече направено. В Самоков например има нови магазини. Има и други неща, които ми се виждат нови в града, пък и по селата. Нарочно минавам по различни маршрути, за да се поогледам. Имам доста ангажименти, но чрез вестниците съм информиран какво става. Аз се надявах, че вече с друг статут, след мандата, бих имал повече време, но се оказа друго - цял ден срещи, кореспонденция, интервюта.
- Очевидно Вие продължавате да водите динамичен начин на живот, въпреки че официално не Ви виждаме на политическата сцена.
- Да, даже прекалено активен. На една среща с либералите от Европейския съюз една депутатка от шведския парламент ме попита коя е била основната ми грешка като премиер. И се замислих, че това е може би, че прекалено дълго, с часове съм стоял да работя затворен в кабинета си, без да излизам, вместо да съм навън, да използвам телевизията.
- Колко европейска е България? Предстоят референдум, (интервюто е взето преди провеждането на референдума - б.р.), избор на Патриарх, парламентарни избори. Научиха ли нещо българите от западняците?
- Ами да, разбира се, минаха 20 години от промените. Хората имат достъп до чужбина и чужденците имат поглед към нас. Това има един, бих казал, реципрочен ефект. А референдумът е най-директната последица от демокрацията. Едно време в древните времена в Атина така са гласували и това е абсолютно валидно за една демокрация. В Швейцария например се свикват референдуми по най-невероятни неща и то много често. Аз няма да забравя преди години, трябваше да гласуват чрез референдум за предпазните колани в колите, защото държавата и застрахователните дружества настоявали. Но един адвокат излезе с тезата, че колата е като дома - неприкосновена. Следователно няма кой да те задължи и те стигнаха до национален референдум, за да се одобри коланът. Ето това е пряката демокрация. В нашия случай дали въпросът е поставен коректно или не, дали ни допада или не, факт е, че имаме тази привилегия след толкова години, когато не е било възможно. Това, мисля, че е ключово. И аз лично ще гласувам, защото намирам, че това е един от начините да покажем, че сме европейци и че тези неща ги практикуваме и прилагаме не само на теория.
- Вашата политическа прогноза за предстоящите избори?
- О, забравил съм да си донеса тук кристалното кълбо! Ще бъде интересно, но важното е да няма пак апатия. Да гласуват всички по възможност. Аз съм го повтарял и ще го казвам и занапред, че това е демокрацията. Като участваме всички. Не можем да стоим настрана и да се тюхкаме, ако изходът от изборите е друг. По отношение на резултатите - ако се стигне дотам, че трябва да има коалиция... Аз съм изцяло за коалиционното мислене, защото то гарантира едно много по-широко ветрило, а това също е демокрация.
- Когато си идвате тук, в Боровец, от какво си почивате, какво Ви носи курортът?
- Природата е уникална. Най-вече тя, макар че и тук си нося "домашно" и работя. Идвам тук поне два пъти в месеца, но не ми остава много време. Би ми направило по-голямо удоволствие, ако живея тук, а не във Врана. Боровец е свързан със спомените ми от детството - тук бяха ваканциите, нямаше уроци, нямаше адютанти, тренировка по едно, по друго.
- Можете ли да ни разкажете някоя интересна история за двореца Царска Бистрица или за Саръгьол, която хората не знаят?
- Самата къща ни впечатляваше. Баща ми нали тогава е ловувал и понякога при връщане от лов показваха глигани или някой див петел като трофеи. Помня лятно време, разбира се, и излетите до Широка поляна, до Шумнатица, Соковец, Саръгьол.
- Обичате ли лова, знаем, че това е традиционна черта за Вашата фамилия?
- Бил съм ловец и аз, и жена ми до 82-ра година. В сезона 82-83 година почина крал Умберто, вуйчо ми, и аз станах изпълнител на наследството и завещанието. Тогава два сезона просто не ми остана друго време, защото имах и работа в частния сектор. Трябваше да се справя с тази много трудна и неблагодарна задача. Тогава Калина беше пораснала малко и започна да ме увещава да оставя животинките на мира. Липсват ми местностите, където сме ловували, както и приятелите. Сега не съм способен една пъстърва да уловя, защото ми е жал. Не знам какво стана, но...
- Вярвате ли в българина?
- Абсолютно. Вярвал съм от момента, в който съм дошъл на този свят. Начинът, по който ни възпитаваха - с такъв ентусиазъм, за всичко българско. Майка ми, като "чужденка" като бяхме в изгнание, все повтаряше, че българите са един трудолюбив, пестелив и честен народ. Така, че като си дойдох тук, бях зареден с всички тези добродетели. Докато бях в емиграция, с малкото хора, с които се виждахме - имаше стари емигранти или бежанци, хора от лагерите, имаше тази нагласа "Един ден, като се освободи България..."
Но да бъдем реалисти. Тук заварих един друг тип общество. И не знам дали такъв огромен ентусиазъм за работа срещнах. Срещнах известни белези от управление, което се е "грижило" за всичко, без да има инициатива на човека или лична отговорност. И така две поколения, докато се изличи това.
Сега виждам друго в нашите млади хора, които излизат в чужбина, виждат за какво става въпрос и запретват ръкави.
Няма как. Няма да ни спасят нито китайци, нито американци, ако ние не се захванем. Ние сме талантливи и като гледам българите, в Испания конкретно, но и на други места, те са нещо феноменално. С какъв хъс работят и как се справят. Някой път хора с диплома започват чисто физическа работа, но после си намират мястото.
А тук има хора, които гледат на всичко песимистично, критикуват и са отчаяни. Считат, че държавата не прави нищо. Но ще използвам фразата на Линкълн, който казва, че трябва да видим какво ние можем да направим за държавата, а не тя за нас. Невинаги трябва да чакаме някой там отгоре. Защо да сме различни от останалите европейци, които напредват? Предпоставките са в нас!