ЗАЩО МУ Е НА ТРЪМП ГРЕНЛАНДИЯ?

Стефан ВОЛФ*

Когато Доналд Тръмп за първи път предложи да купи Гренландия през 2019 г., той бе осмиван. Нищо особено не се получи тогава, освен отмененото му официално посещение в Дания. Изминаха шест години и той сложи отново на масата офертата си за покупката на най-големия остров в света. И при това с нова сила.
На 7 януари 2025 г. Тръмп даде интервю, в което отказа да изключи използването на сила за завладяването на Гренландия. Нещо повече - на 8 януари той изпрати в Гренландия сина си Дон-младши и „други представители“, за да подчертае сериозността на своите намерения. Добавим ли парите на Илон Мъск, най-богатия човек в света, тази битка има доста добри шансове.
Тръмп не е първият американски политик, който се опитва да купи Гренландия. Най-ранният документиран опит за придобиване на острова е от 1868 г. Последното сериозно усилие, преди инициативата на Тръмп, е на правителството на президента Хари Труман през 1946 г. Всъщност подновеният интерес на Тръмп към Гренландия е само част от дългата традиция на американските усилия за териториална експанзия.
Но и без този исторически фон, последната оферта на Тръмп е по-малко ирационална, отколкото може би изглеждаше през 2019 г. Гренландия е изключително богата на така наречените „критични минерали“.
Според доклад от 2024 г. на „Икономист“ островът има находища на 43 от 50-те известни минерали. Министерството на енергетиката на САЩ смята, че тези минерали са от съществено значение за „технологиите, които произвеждат, предават, съхраняват и пестят енергия, а липсата им води до  висок риск от прекъсване на веригата за доставки...“
Последното е особено важно, защото Китай - ключов доставчик на някои критични минерали за световните пазари, ограничава своя износ заради продължаващата търговска война със САЩ. Достъпът до ресурсите на Гренландия ще даде на Вашингтон повече сигурност на веригата за доставки и ще ограничи китайското противодействие.
Стратегическото местоположение на Гренландия прави острова особено ценен за САЩ. Съществуващата там американска база е ключова за ранното предупреждение и отбраната на САЩ за изстреляни ракети и има критична роля в космическото наблюдение. Бъдещото разширяване на базата може да подобри възможностите на САЩ за наблюдение на руския военноморски флот в Северния ледовит океан и северния Атлантик.
Ако сделката на Тръмп се реализира, суверенитетът на САЩ над Гренландия ще предотврати опитите на геополитически съперници, особено на Китай, да стъпят на острова. Това може да е по-малко притеснително, ако Гренландия остане част от членката на НАТО Дания, поддържаща острова с годишна субсидия от около 500 милиона щатски долара.

В Гренландия има нарастващо движение за независимост

Независимостта на Гренландия, подкрепата за която непрекъснато нараства, може да отвори вратата за повече и по-малко контролирани чуждестранни инвестиции. Ако се появи възможност, Китай е особено заинтересован да се намеси.
Добавете към това руско-китайското сътрудничество в областта на сигурността, както и факта, че Русия е все по-агресивна във военно отношение. Така планът на Тръмп изглежда още по-важен. Но Тръмп не е единственият, който е разтревожен: наскоро Канада, Дания и Норвегия се противопоставиха на нарастващото руско и китайско присъствие в Арктика.
Нарастващото влияние на Русия и Китай в Арктическия регион е проблем за сигурността във времената на нарастващо геополитическо съперничество. В този контекст Гренландия представлява значителна уязвимост за сигурността на Съединените щати.

Грешките в плана на Тръмп

Както и се очакваше, Гренландия и Дания отхвърлиха новото „предложение“, а ключови съюзници, включително Франция и Германия, се втурнаха да защитават своя съюзник.
Вместо да укрепва сигурността на САЩ, може би Тръмп я отслабва, отново подкопавайки западния съюз. Тук има и един фундаментален проблем - този териториален експанзионизъм, в стила на XIX век, отразява изолационистките импулси на Тръмп.
„Включването“ на Гренландия в САЩ може да осуети прекъсването на критичните вериги за доставки на минерали и ще държи Русия и Китай на разстояние. А сигналът, че той е готов да направи това, независимо от цената, заличава самохвалството и агресивността, които обикновено се свързват с Тръмп. Неговите методи във външната политика говорят, че той ще действа без ръкавици.
Вместо да инвестират в засилване на сътрудничеството в областта на сигурността с Дания и останалите съюзници в НАТО и Европа, за да се изправят срещу Русия и Китай в Арктика и извън нея, Тръмп и неговият екип могат да се разминат с това. Понеже големият залог тук са отношенията с най-близки съюзници на САЩ, това е огромен и неоправдан хазарт.
Историята учи, че нито една велика сила не е успяла да се справя в световните дела сама завинаги. Дори завладяването на Гренландия едва ли ще промени това.

* Професор по международна сигурност в Бирмингамския университет и старши научен сътрудник в Центъра за външна политика в Лондон