"Живота ще си дам за свободата..."

Иван Н. Иванов

В септемврийските пожари през 1923 г. изгоряха свидни жертви от родното ми село Гагово, община Попово (бивша Поповска околия). По най-жесток и мъчителен начин са убити народният учител и будител, любимец на млади и стари, ръководителят на гаговските въстаници Стефан Писарев, уважаваният сдружен земеделец Нено Ганчев, Петко Генов и Михал Колев. В околията са заловени и избити след потушаването на въстанието 17 въстаници. Неведнъж съм имал възможност да разговарям с двама ветерани септемврийци за онези трагични дни и нощи - Йовка и Димитър Ненови (дъщерята на Ст. Писарев и синът на Н. Ганчев). Запазил съм няколко бележника и магнетофонни касети със спомени на тези безпределно честни и скромни

патриоти антифашисти и истински комунисти

Тук ще предам само малка част от вълнуващите им разкази за преживяната трагедия.
Димитър Ненов: "...След Деветоюнския преврат, към края на август, политическата атмосфера в страната особено се нажежи. В началото на септември от ухо на ухо комунисти и земеделци все повече говореха за предстоящо въоръжено въстание. Ние също започнахме да се готвим и да се въоръжаваме кой както може и с каквото може. След получаване на паролата на 22 септември 33 въстаници главно комунисти се събрахме вечерта в колибата на Ст. Писарев (в лозето близо до селото) и същата нощ се озовахме на сборния пункт в местността Карапетлик край Попово. Нашата група беше най-многобройна. Формира се въстанически отряд от около 30-40 души. От селата Зараево, Садина, Ломци, Кардам не се яви никой. Аз бях определен за командир на един от взводовете. По план заедно с втория отряд, който трябваше да се формира, южно от жп линията се предвиждаше да завладеем града и да се установи работническо-селска власт. Това обаче не стана поради пасивност на комунистите от селата в този район. От проверката на личния състав и въоръжението (2-3 пушки, няколко пистолета, болшинството без оръжие) стана ясно, че с тези сили е невъзможно да се превземе градът. Реши се да се изтеглим в хълмистия район Сакара край с. Гагово, на другия ден да завладеем съседните села, да се снабдим с оръжие и да се попълни отрядът с личен състав и тогава да се насочим към града. Но и това не стана. Срещу отряда се появиха подразделения от Разградския гарнизон и озверени шпицкоманди... През следващите дни стана ясно, че в цялата страна въстанието е потопено в кръв и ръководството на отряда реши той да се саморазпусне. Група от 8 души начело с мен и Петър Стоянов се отправи към румънската граница и на 31 декември срещу 1 октомври благополучно стъпихме на шосето Куанджилар-Тутракан..."
(В групата е още един от синовете на дядо Нено - Ганчо.)
Емигрантите са спасени, но какво става през това време в селото? В двора на Писарев нахлуват бандити и престъпници,

пиянска тълпа разбива хамбари

пълни чували с ечемик и жито за конете, заставят жените да им варят кокошки, да им пекат хляб и баници, гаврят се с тях, зверски изтезават предалите се въстаници. Откарват дядо Нено в гората, за да търси тримата си синове, и го убиват близо до с. Опака (сега град), запалват и коларската му работилница. Същата е съдбата на Михал Колев и Петко Генов. Разстрелват ги в "корийката", след което буквално ги накълцали и им отрязали езиците, разказвали после очевидци на трагедията.
Ням свидетел на кървава схватка става воденицата на Ст. Писарев на река Черни Лом, където се укриват той и колегата му Марко Николов. Двама срещу стократно повече войници и шпицкоманди... Запалват воденицата и започват нечовешки мъчения. Озверелият селски изверг Сандито скубал брадата на Даскала, обгарят с огън лицето му. Сега ще убием тебе, а довечера ще отидем при дъщеря ти, заканвал се извергът Стоян Чакъроолу. Пияните зверове откарват окървавените тела в Опака и след още мъчения подкарват с промушен крак, цял окървавен Писарев към близката гора за разстрел. Роднини и познати, млади и стари се трупали покрай портите и плетищата, с мъка и сълзи изпращали любимия учител. А той

с безмълвна прощална усмивка

крачел към своята Голгота в Гити дол... Пияните войници стреляли в гърба му. Паднал по лице. Обърнали го по гръб и продължили да го дупчат с ножове в гърдите... Изпълняват се пророческите му думи: "За беднотията се боря, живота си ще го дам за свободата..."
Как Йовка Ненова посреща вестта за трагичната гибел на своя баща и на свекъра си дядо Нено?
"...Докараха го, извика някой. Каруцата бавно спря на двора. Нахълтаха хора, занадничаха в каруцата. Мама, която беше припаднала, бързо се изправи и надникна в сандъка. Погледнах и аз. Притъмня ми пред очите и чух изтрополяване зад мен. Мама лежеше простряна по гръб със затворени очи. Плеснах я по страните, тя се съвзе... Лицето на тати беше кърваво, зацапано с кал. Между зъбите му имаше стръкчета окървавена трева. Очите му - отворени и сини като ясното небе, гледаха като живи. До лявото му ухо зееше дупка от куршум. Свитите му ръце към надупчените гърди бяха с изпорязани длани, вероятно от хващането на ножа на палачите, за да се предпази... Коленичих до набързо скования ковчег. Търсех утеха и помощ от застиналия поглед. Задушена от мъка зашепнах: Тате, заклевам се и от името на братята ми и всички, останали живи, че ще продължим борбата за свобода и правда...
...Докараха и свекъра ти, иди да го видиш, дръпна ме някой. С мъка се проврях между навалицата. Тати лежеше проснат на пода, като заспал вечен сън, със синята платнена риза, надупчена и окървавена. Краката ми отмаляха, тръшнах се и заврях глава в полата на обезумялата ми свекърва..."

Признателните гаговчани издигнаха паметник

на участниците в септемврийската епопея през 1923 г. Величествената белокаменна фигура на въстаник винаги ще напомня на поколенията за саможертвата на героите. Проектът на паметника и на безвъзмездната изработка на мемориала с барелефите на септемврийци (разграбени от вандали след идването на "демокрацията") е на внука на Ст. Писарев - арх. Николай Ненов. Същият, чието име "Николайчо, Николайчо" изговарял в последния си дъх мъченикът герой и чиято снимка на любимия му внук била намерена в разкъсаните и окървавени дрехи на Даскала.
Съдбата ме свърза с тези родове още от ученическата скамейка и вече 65 години вървим заедно по трудната си, но щастлива житейска пътека с внучката на дядо Нено и Писарев - Наталия, поддържаме родовата памет на деца, внуци и правнуци за техните предци - истински и чисти патриоти родолюбци.