22 Май 2026петък02:54 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Антология

Критика

Жизнерадостното поетично слово на Божидар Коцев - първообраз на нещата

/ брой: 233

автор:Велин Георгиев

visibility 4205

Един обемист поетичен том на неизвестен автор, който вече не е между живите. Роден 1945 г. във Враца. Завършил българска филология и философия в СУ "Св. Климент Охридски", с доста пъстра трудова биография - работил е като каменар, хамалин, секретар на Клуба на дейците на културата и редица други неща. Един темпераментен нашенец, който си е отишъл от този свят в края на миналата година, а чедото му прави синовен жест - подбира из обемното му стихотворно творчество 369 стихотворения и издава посмъртно паметен поетичен сборник от своя баща.
Ще подчертая - поетичният том "Върховно е да се живее" има място в книжната ни съкровищница, той е с динамичен песенен слог, емоционален и звучен, няма насилие над думите, словото блика от сърцето на поета Божидар Коцев. "Моят стих, си мисля, вдъхновен е,/ вярвам, ще достигне той до вас./ Ако пък умре, умира с мене,/ но живее ли - живея аз." Това е веруюто на поета и то е защитено в лиричния му том. В стихотворението "Красотата" изрича:

Красотата очарова
и ума, и сетивата,
на живота е основа,
първообраз на нещата.

Синовният жест на Калин Коцев има основания - бащата е казал възторжени думи за него още при раждането му:

Мила рожбица на мама,
гордостта на татко,
грижа главна най-голяма
днес е ангелчето сладко.

А в стихотворението "България" е побран българският му дух. Ето го:

Звуци сладки, съдбоносни,
име свято като Бог,
силата на древност носи
от олтара си висок.

Теб, Българийо, обичам,
мъко моя, мой живот.
И пред тебе коленича,
мой изстрадал, скъп народ.

Името до болка сричам,
то е химн на красота,
българин ще се наричам
и в живота, и в смъртта.

И в стихотворението "Аз съм българин" продължава да доказва себе си. "...камбана сякаш бие... повтаря мощен ек... Българинът в мен не може да се скрие... Българинът в мен е горд човек!"
Това е български поет.

В шепа джобове

автор:Любослав Костов

visibility 910

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ