А ТИ ПИШИ, ПИШИ - ТАМ ТИ Е СИЛАТА!

Беше време, когато съчиненията ми още не се наричаха лозанки - стихове, епиграми, миниатюри, текстове за песни. Така се родиха "Северина", "Нямо кино", "Жеравна", "Урок по зоология", "Песен за дъжда", "Жажда", "Ако се роди човек през юли", "Щурче под лозата", "Бяла любов", "Имен ден" и още десетки песни за естрадата, десетки детски песни и телевизионни мюзикъли, песните на козлето Боц, песните в страната на пътните знаци и много други...
Веднъж, в по-младите си години, седнал на пейка в парка, бях зачел свои творби - днес наричани лозанки... Четох, четох, разказвах нови сюжети, поуморих се, стъмни се, па се сетих, че има и други начини за интимност и ласки. Любовта в парка била открита много преди мен и много преди мен са я упражнявали и други млади сърца и тела...
На сутринта, преди да решим да се прибираме по домовете си като много други луди-млади, момичето от пейката доста искрено ми пожела:
- А ти пиши, пиши си лозанките. Там ти е силата!
Като автор на лозанките приех искрено така, както ми бе поръчано искрено, и продължих и до ден днешен да си съчинявам и публикувам своите авторски лозанки. Започнах да ги печатам в отделни книжки и така се народиха вече осем на брой - предсрочни, задължителни, мажоритарни и какви ли не... Сега пиша деветата, в която ще бъдат събрани поредните опорни лозанки в личното ми тефтерче. А с момичето от пейката живея под един панелен покрив вече 46 години и не се разделяме поради сходство в характерите... Разхождаме кучето на сина ни - хъскито Лея, радваме се на успехите на дъщеря ни, гордеем се с внука ни Александър...
И до ден днешен помня поръката на любимата ми: "А ти, пиши, пиши! Там ти е силата!" И не преставам да пиша. Приятели от време на време ми помагат в книгоиздаването, повечето лозанки сам си ги финансирам, както се шегувам в последно време, че излизат със съдействието на НОИ. Така се появи преди години романът ми в епиграми "Слана", кратката мемоарна книжка "Приятелски огън", много сборници с текстове на песни, събрани малки томчета в джобен формат на автори, които трябва да се препрочитат и помнят. Става дума за творби на Иван Вазов, Христо Ботев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Пейо Яворов.
Но силата, надявам се, си остава в лозанките ми, както ми поръча момичето от пейката... Приятно четене!
И до нови срещи...