Африкански истории

Неотдавна НСИ изнесе данни за движението на средните доходи през годините. За миналата година доходите на домакинствата били скочили с цели 2,9%. Това предизвика вълна от реакции и полемики сред най-различни експерти. От ИПИ коментираха вчера, че това е третият най-бавен темп на нарастване от 2004 г. насам. В същото време, поради лекото понижение на цените в икономиката през 2015 г., реалният ръст на доходите е 3%, което е четвъртият най-бърз темп от 2004 г., изтъкват икономистите. Така, видиш ли, реалната покупателна способност на българските домакинства нараствала по-бързо от техните номинални доходи. Ето как от десет кладенеца се събира вода, за да се оправдае обезценяването на доходите спрямо поскъпването на живота. Само и само да се замажат неадекватните политики на управляващото мнозинство, които водят единствено до обедняване на населението. Както и да го гледаме, това са мизерни 2,9% при ръст на стоки и комунални услуги по същото време от порядъка на 10-30% и 60%.
Пак вчера стана ясно, че дълговете на българина стават все по-големи, а задълженията към банките, които не можем да платим навреме, скачат двойно само за година. Това показват данни на фирмите за събиране на просрочени вземания. Наскоро стана ясно, че все по-често българинът тегли и бързи заеми, и то на суми от 400 лв., за да си плати сметките за ток, за мобилен телефон, парно и вода. Тоест броят на хората, които не могат да си плащат навреме битовите услуги със собствени доходи, расте. Основната причина е, че цените на комуналните услуги нарастват с пъти по-бързи темпове на фона на доходите, които остават почти без промяна. От КНСБ алармираха вчера, че близо половината българи (48%) живеят с доход под 540 лв. или на минимална издръжка. А над 35% нищета обикновено се свързва с африканската бедност. Притеснителното е, че освен че сме най-бедни, разделението на обществото между най-бедните и най-богатите е най-фрапантно. Същевременно близо една пета от доходите ни отиват за храна по данни на Евростат. Това ни нарежда на трето място в негативната класация след румънците (27,5%) и литовците (25,4%). Колкото по-развита е дадена страна, толкова по-малко пари отделят нейните граждани за храна като процент от общия доход. Например в Люксембург и Великобритания числата са съответно 8,3% и 9,3%.
Това са реалните проблеми, за които управниците трябва да говорят и да вземат мерки. По-високи доходи, значи по-високо потребление, а то на свой ред води до печалба за бизнеса, която да стимулира нови инвестиции, разкриване на нови работни места и като цяло оживление в икономиката. Това ще гарантира и по-високи приходи в БВП от преки данъци, т.е. реален икономически ръст. Другото е популизъм, белким ни убеди, че африканската реалност е модерна приказка.