Ако АБВ и БСП се разберат, защо са се разделили

Елена Дюлгерова

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно"

- Проф. Баева, тези дни се състоя дискусия "Президентски избори 2016: Предизвикателството пред левицата" в рамките на проекта "Лявото отвъд етикета". Любопитно е това, което вие казахте - че голямата опасност за българската политика напоследък е деполитизацията й. Как така деполитизация на политиката?
- Вероятно първо трябва да обясня какво означава деполитизация на политиката. Имам предвид един дълъг процес, протекъл през последните години, при който все по-малко се говори за идеи и политики и все повече за личните качества на политиците. Изпразването на посланията и действията от политическо съдържание наричам деполитизация на политиката. От различни страни, включително и от анализатори, се твърди, че лявото и дясното вече нямат значение, изживели са своето време, а трябва да се обръща внимание на административната ефективност. По този въпрос съм напълно съгласна с думите на Жак Атали, който твърди: "По принцип, когато за някого се казва, че не е нито ляв, нито десен, това значи, че е десен. Или най-много - от центъра, което най-често не е нищо друго освен другото име на дясното". Потвърждението на тази мисъл виждаме и в българските условия - всеки, който твърди, че няма ляво и дясно, когато влезе в управлението, започва да провежда откровено дясна политика.
Ако приемем, че идеите, ако искате мога да ги нарека и идеологии, нямат значение, това означава, че не ни интересува как ще изглежда утрешният ден, в каква посока ще се движи обществото. Без идеи и идеология просто ще се посветим на ефективността на властта, опряна на заложените в човека инстинкти на самосъхранение, конкуренция и печалба (другото име на алчността). Докато идеологиите чертаят параметрите на бъдещото общество, към което се стремим, независимо дали си го представяме като по-голяма грижа за обществото като цяло или като правила, при които богатите ще отделят повече за общото благо (това е лявото мислене), или пък стимулиране на индивидуалната инициатива, възприемането на богатите като по-полезни за обществото, защото разкриват нови работни места (това е дясното мислене). Това са двете класически политически посоки, които вече имат и много други варианти. Но вместо това в съвременната политика виждаме как политическите партии се стремят да говорят от името на народа, сиреч на всички, да получат подкрепата на всички социални прослойки. Според мен, ако няма сблъсък между политически идеи, бюрокрацията побеждава политиката и проправя пътя на автокрацията.
Последното ми опасение от деполитизациятаа на политиката се отнася за съдбата на демокрацията, която е немислима без идейния плурализъм, без сблъсък на идеи, която се противопоставя на прагматичната идея за вечен консенсус, смърт за всяка алтернатива. Ще припомня и английската поговорка, че когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно.
- "Ще сгрешим, ако насочим стратегическия удар в тази кампания един срещу друг в лявото пространство, това е безумие, което трябва да бъде спряно." Така се изрази лидерът на АБВ Георги Първанов в свое изказване. Коментарът ви?
- Съгласна съм. Наистина, най-лошото, което може да се случи в политиката, е близки в идейно отношение партии да започнат война помежду си. Но това не само става непрекъснато - погледнете отношенията в Реформаторския блок, да не говорим за тези между "Атака" и НФСБ. Но е и разбираемо, особено след разцепление. АБВ формално е млада партия, но тя се състои главно от бивши членове на БСП с голям политически опит, те търсят подкрепата на същия електорат като "партията майка" и това естествено ги поставя в позицията на съперници. Трудно могат да се забравят и многото тежки думи, които бяха казани от сегашните лидери на АБВ за БСП, докато я напускаха, а и от ръководството на БСП след разцеплението и особено по време на участието на АБВ в правителството на Бойко Борисов. Болката от разцеплението не може да изчезне светкавично и отношенията да се възстановят, сякаш нищо не е било. А ако това стане, сме в правото си да се запитаме за какво тогава е било разцеплението - заради принципи или за постове?
- Много се спекулира напоследък с "ляво - дясно". А пък Първанов отбеляза, че президентът не може да е ляв или десен, а "трябва да има воля да прави политика, която да е национално значима". Според него битката между лявото и дясното не е от полза за левицата на тези избори. Тази битка обаче е важна от гледна точка на преструктурирането на голямата промяна в българската политика. Какво казвате вие?
- Тук вече ще изразя принципно несъгласие. Вярно е, че веднъж избран, президентът трябва да защитава, а по възможност и да изразява интересите на цялата нация. Но преди да стане президент, поне в демократичните държави, той търси политическа подкрепа, състезава се за поста с политическа програма, в която очертава своята представа за бъдещето на страната.
Нужно ли е да давам пример и с водещата се в момента кандидатпрезидентска надпревара в Съединените щати, която предизвика толкова ожесточена борба на идеи, че се появи социалистическата програма на Бърни Сандърс и като противовес - крайният индивидуализъм, изолационизъм и либертарианство на милиардера Доналд Тръмп? Нима Саркози не спечели изборите с дясна програма или Оланд - с лява, независимо от странните му действия сега? Нима новият полски президент Анджей Дуда не подкрепя твърдо линията на консервативната "Право и справедливост"? Дълбоко съм убедена, че в президентските избори трябва да се борят личности с ясна политическа физиономия. Защото човек без собствени политически убеждения много бързо може да започне да изпълнява чужди политики - мисля, че сегашният президент с повечето си думи и действия демонстрира колко голяма може да бъде тази опасност.
- ГЕРБ ерозира, големият проблем е в липсата на алтернатива. Вие виждате ли алтернатива?
- Това, което казвате, е пряко следствие от изпразването на политиката от идейно съдържание. Няма алтернатива, защото Бойко Борисов съумя да въплъти лявото и дясното. С непрекъснато сменящи се послания той успява да покаже на всекиго по нещо привлекателно, да угоди на всички, да убеди носталгиците по социализма, че предлага нещо стабилно и сигурно, да накара националистите да повярват, че и той е такъв, а десните, че е десен по природа и по избор. В края на краищата Борисов създаде система, при която значение има само близостта до властта и умението да се печели от тази близост. Затова толкова често го изобразяват като Тодор Живков. Общото между двамата е чистият прагматизъм, умението да се упражнява и пази властта от по-близки и по-далечни конкуренти, да се използва външният фактор като опора и гаранция за властта в страната. Тези констатации обаче не означават, че сме обречени на Бойко Борисов до гроб (нашия). Да, виждам алтернатива. За мен алтернативата е връщането на идейно-политическите спорове, които могат да накарат хората да се замислят не само за изкарването на прехраната и забавленията в днешния ден, а и за утрешния, за перспективата за страната и обществото ни.
Не крия, че съм привърженичка на левицата, макар и неорганизирана. Затова, според мен, можем да излезем от тягостното си днешно положение само ако върнем солидарността и съпричастието към другия. Но не на думи, а и в политическата практика. Това може да стане с колективно действие, а не поединично. Нужно е завръщане на социалната държава, и то не само като преразпределение на богатствата, а и в създаването на защитни социални мрежи за най-безпомощните, във въвличането на целия обществен потенциал в трудова дейност за обществото. Запазването на човешкото достойнство на всеки е друга идея, към която трябва да се стремим.  Наистина не зная коя партия или партии могат да формулират подобна програма и да се опитат да я реализират. Нормално е да я направят левите.
- БСП, АБВ. Още малко за отношенията помежду им? Каква е същността на конфликта помежду им?
- Никого няма да изненадам, като кажа, че поредният конфликт в БСП, който завърши с учредяването на АБВ като партия (защото като движение има малко по-дълга история), е между личности. Той възникна между президента с два мандата Първанов и лидера на БСП Сергей Станишев. Очевидно това са двама успешни политици, но разделното време дойде, когато приключи президентският мандат на Първанов и той потърси ново политическо поприще. Спорът се разигра за единственото възможно място - председател на БСП. Оттам тръгна всичко, за да завърши по познатия от историята на прехода начин - отделяне от БСП на поредната лява формация, оглавена от поредния неуспял да спечели лидерския пост политик. За разлика от предишните разцепления обаче го направи не кой да е, а бившият председател. Но това не променя същността на нещата. Нима някой може да посочи дълбоки идейни различия? За това дали спорът между БСП и АБВ е преминал острата си фаза и те могат да се обединят, вече говорих. Според мен още не е. И вероятно, ако не предстояха толкова скоро президентски избори, можеше още да се изчака, нещата можеха да се уталожат и да се върви към постепенно сближаване в бъдеще.
- Бихте ли направили паралел в исторически план на сегашната политическа ситуация в България с друг период от миналото ни.
- Ние сме в продължителна финансова и икономическа криза, но същевременно сме част от по-голяма междудържавна и военнополитическа общност. От тази гледна точка паралелът е като че ли със следвоенния период, когато сме в Източния блок с неговия Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавски договор. И сега, както и тогава, разчитаме на помощта и подкрепата отвън - на еврофондовете за икономиката и на силите на НАТО за външна защита. Това, че има на кого да се надяваме, е успокояващо. Но е тревожна по-общата картина - кризата, която изживява Европейският съюз заради миграционната вълна, заради намалялата си привлекателност, материализирала се в британския референдум за излизане, и заради нарасналите вътрешни разделения, може да доведе до постепенното разпадане на системата или до нейната трансформация, за да се запази. При всички случаи обаче България е страна от периферията и може много да загуби. Точно затова мисля, че трябва да излезем от сладкия си сън, от надеждата, че другите ще мислят и действат вместо нас. Трябва да се опитаме да се опрем на собствените си сили. Да изработим програма за самостоятелно развитие в рамките на общността, но съобразена с нашите национални интереси.

(С малки съкращения)