Английската Жорж Санд

    Когато говорим за английския викториански роман, преди всичко се сещаме за такива титани като Чарлс Дикенс и Уилям Мейкпийс Такъри, за изящния страховит талант на Емили, Шарлът и Ан Бронте, понякога, несправедливо, за "втория Дикенс" - Антъни Тролъп, и за "госпожа" Гаскъл, докато имената на Джордж Елиът и Джордж Мередит обикновено не свързваме веднага с този период.
    Викторианството е описано като етична и културна обстановка от Джон Стюарт Милс, Дарвин, Спенсър, Томас Хъксли, Джон Ръскин, Томас Карлайл, Томас Маколи, но викторианството е най-точно светът на Дикенс и романтичните критически реалисти от деветнадесети век - от този свят не бива да изпускаме създадените от Джордж Елиът (1819-1880) герои с техните съдби. Защото ако приемем, че викторианският роман - един от най-значимите английски приноси в световната култура, е роман на силни творчески индивидуалности, със своя психологически реализъм романът на Джордж Елиът създава възможност за връзка с модерния роман и дори да се отъждествява с него, какъвто е случаят и с прозата на връстника на Елиът Достоевски (1821-1881), на Зола, на Флобер и Тургенев.
    Ако викторианското общество е останало в съзнанието на поколенията със сексуалното си лицемерие и фалшивите табута, на този фон и Джордж Елиът, за разлика от съвременниците си, скандализира със свободомислието и разкрепостеността си и много често е сравнявана с доста по-възрастната от нея Жорж Санд (1804-1876), макар че сред мъжете в живота й няма такива личности като Проспер Мериме, Юго, Алфред дьо Мюсе, Дьолакроа, Ференц Лист, Балзак, Шопен. Викторианска Англия е скандализирана всъщност от трайната връзка на доста непривлекателната физически Джордж Елиът с женен и неразведен мъж - писателя и издател Джордж Хенри Луис. Дикенс ги нарича "най-грозната двойка в Лондон".
    Мери Ан (наричана понякога Мариан) Евънс е родена в селцето Чивърс Котън, графство Уорикшър, и до двадесет и една годишна възраст живее в този край на Западна Средна Англия, като се образова освен у дома си, и в местни училища, в това число и в евангелисткото училище в близкия град Нънитан, който тя пресъздава като "Милби" в разказите си "Сцени от живота на духовенството" (1858 година). Баща й Робърт Евънс (1773-1849) е от уелски произход, дърводелец, който впоследствие става управител на имение. Майка й Кристиана Евънс, по баща Пиърсън, (1788-1836), е дъщеря на фермер. Тя е втора съпруга на Робърт Евънс, който има две деца - Робърт (1802-1864) и Фани (1805-1882) от първия си брак с Хариет Пойнтън (1780-1890).
    След смъртта на майка й през 1836 година, през 1841 година семейството се премества в Ковънтри, където бъдещата романистка се запознава със свободомислещи мъже като Чарлс Брей, прогресивен индустриалец и филантроп радикал, в чийто дом гостуват Хърбърт Спенсър, Ралф Уолдо Емерсън и др. Тя пътува със семейството на Брей до Швейцария. Запознава се и с Чарлс Хенъл и се предполага, че има връзка вероятно и с него, и с Брей, както и с млад художник, който й предлага брак. Най-прочутият й роман "Мидълмарч" е вдъхновен от живота й в Ковънтри. Тя започва да работи като редактор в лондонското списание "Уестминстър Ревю" и среща през 1851 година любовта на живота си - Джордж Хенри Луис. Джордж, философ и критик, има душевно неуравновесена съпруга, Агнес Джървис, с която живеят в "отворен брак" и тя му ражда три деца, както и четири деца от сина на Лий Хънт. Луис не може да се разведе, защото е вписан като баща на всичките деца.
    Всъщност скандалното във връзката на Джордж Елиът с Луис е, че и двамата не проявяват дискретност.  Общественото мнение се поуспокоява, когато дъщерята на кралица Виктория се запознава с Джордж Елиът, самата кралица е нейна запалена почитателка.
    Джордж Елиът пътува с Луис до Германия (Ваймар, Берлин), където се запознават с Ференц Лист (двадесет години след неговата връзка с Жорж Санд). След разказите "Сцени от живота на духовенството" Джордж Елиът издава първия от седемте си романа "Адам Бийд" (1859) и тогава й се налага да разкрие псевдонима си заради появил се самозванец, някой си Джоузеф Лигинс, който се представя за автор. Следват "Фабриката на река Флос" (1860), "Сайлъс Марнър" (1861). Историческия си любовен роман "Ромола" (1863) пише след пътуване до Италия и получава авансов хонорар от 700 лири (равни днес на около 60 000 лири), най-високият аванс, плащан някога на писател до онзи момент. До края на живота си издава "Феликс Холт, радикалът" (1866), "Мидълмарч" (1871-1872), "Даниъл Деронда" (1876).
    Запознава се задочно с Хариет Бийчър Стоу и си кореспондира с нея. Занимава се с преводи (сред превежданите от нея автори са Лудвиг Фойербах и Бенедикт Спиноза).
    През 1878 година любовникът й Луис, с когото има връзка цели 24 години, умира, а на 6 май 1880 година тя се омъжва за двадесет години по-младия шотландски комисионер Джон Уолтър Крос. По време на сватбеното им пътешествие във Венеция Крос скача неясно защо от балкона на хотела в Канале Гранде, но остава невредим. Наскоро след завръщането им в Лондон обаче Джордж Елиът заболява от възпаление на гърлото с усложнения в бъбреците и почива на 22 декември 1880 година. 
 Джордж Елиът оставя завещание с молба да бъде погребана в Уестминстърското абатство, но главният свещеник отказва (освен в "Ъгъла на поетите" в абатството има погребани редица жени-писателки, сред тях примерно Афра Бен) заради непорядъчния й живот и сега гробът й е в "Хайгейт", близо до този на Луис. Недалече е и гробът на Карл Маркс.
    Много от романите на Джордж Елиът са филмирани още в зората на киното. В "Ромола" се снимат фаталните жени, сестрите Лилиан и Дороти Гиш. В "Даниел Деронда" играят Едуард Фокс и Барбара Хърши.
    Реални причини за използването от страна на Джордж Елиът и други писателки от епохата на мъжки псевдоним няма, но може би жените романистки са се свързвали от общественото мнение преди всичко с представата за авторки на любовни романи. Сто години след смъртта й в Уестминстърското абатство поставят мемориална плоча, в Нънитан кръщават с имената на нейни романи училища и болница,а на Нюгейт стрийт издигат нейна статуя.
    Ценителите на нейното творчество - от кралица Виктория до Вирджиния Улф, се възхищават особено силно от шедьовъра й за градчето Мидълмарч, наричат го най-великия роман, написан на английски език (Мартин Еймис и Джулиан Барнс), откриват принципите на гръцката трагедия в структурата на творбите й. Харълд Блум намира връзка между "Мидълмарч" и "божествената комедия" на Данте. Д. Х. Лорънс и младият Хенри Джеймс признават, че с Джордж Елиът започва модерната литература. Флорънс Найтингейл, Кейт Милет, Емили Дикинсън се възхищават от романа и неговите герои.
    Днес в една трудна за културата обстановка у нас изтъкнатата преводачка Весела Кацарова, професор по английска литература, претворила блестящо на български език Дорис Лесинг, Дикенс, Натаниел Хоторн, Томас Харди и Ерика Джонг, и издателство "Колибри", направиха невъзможното интелигентният български читател да може да общува с шедьовъра на Джордж Елиът "Мидълмарч".


Джордж Елиът


Джордж Хенри Луис и Джордж Елиът, смятани от Чарлз Дикенс за "най-грозната двойка на Лондон"


Факсимиле от корицата на "Мидълмарч", най-прочутият роман на Елиът