24 Юни 2019понеделник15:49 ч.

Президентът на ЕС Доналд Туск (вдясно) и канадският премиер Джъстин Трюдо при подписването на СЕТА в Брюксел, 30 октомври 2016 г.

Арбитражите - скритата заплаха за Европа

ЕК иска да въведе специална съдебна система за инвеститори. Този двоен стандарт заплашва бъдещето на целия континент

/ брой: 90

автор:Георги Христов

visibility 717

Един призрак броди из Европа, но за съжаление, не е призракът на комунизма. Напротив, това е призракът на неолиберализма. Европа няма да бъде разрушена от някакво външно нашествие. Европа се руши и днес под натиска на неолибералната идеология. Отвътре. Не бежанците, а неолиберализмът разруши социалните системи; неолиберализмът остави образованието и здравеопазването недофинансирани и ги превърна в евтина търговия. Неолиберализмът е този, който нахлузи усмирителна риза на държавата и я редуцира до слуга на интересите на богатите. Неолиберализмът е в основата на Брекзит, жълтите жилетки и на много други проблеми на Европа. Защото неолиберализмът води до неравенство - във финансовите, а оттам и във всички други възможности. Нещо повече - неравенството е основен стълб на неолиберализма. Затова европейците са гневни. 

Възмущението им обаче умело се канализира далеч от истинския център на проблемите срещу други обикновени хора - във Великобритания “лошите” бяхме ние и румънците, на континента обикновено са бежанците или мюсюлманите. Напоследък в списъка на “лошите” бяха върнати и руснаците. Но вината никога не е в европейските лидери, никога. А през това време Европейската комисия продължава да пробутва решения, които вървят директно срещу интересите на европейските граждани и заплашват благосъстоянието им. 

Всички помним договорите ТТИП и СЕТА и съпротивата, която предизвикаха. По същество това не бяха търговски договори. Митата между Европа и Северна Америка и без това бяха почти нулеви - т.е. не бяха налице особени пречки пред търговията. Неслучайно тези договори имаха огромни части, които изобщо не се занимаваха с търговия, а с политика. Чрез тях де факто се променя политическата организация на цялото общество. 

Ако в обичайния демократичен процес гласуваш, но не си доволен, можеш да искаш оставка или да гласуваш за друг, то при новата ситуация изобщо ти е отнета тази възможност. Договори като ТТИП и СЕТА изискват всяко правителство да съгласува предварително с едрия бизнес своите политики, така че те да не накърняват интересите на капитала. В противен случай разпоредбите на тези “търговски” споразумения дават възможност на съответната компания да съди съответното правителство за “пропуснати ползи” в специален съд за инвеститори, познат като арбитраж. Арбитражните съдилища се различават от стандартните по това, че не се подчиняват на националното и дори на европейското законодателство, а “съдиите” в тях обикновено са бивши (и бъдещи) корпоративни адвокати, за които компаниите са били, са или могат бъдат клиенти. 

При такъв конфликт на интереси е лесно да си обясним защо огромният процент дела завършват с осъдителни присъди за държавите, осмелили се да прокарат законодателство, което не се е харесало на някой инвеститор. 

Арбитражът като руска рулетка

А при заплахата от дело за стотици милиони, дори милиарди (спомнете си фиаското с “Росатом”, макар че там поне получихме реактори, а при друг такъв случай може да се наложи да платим такава сума единствено като компенсация, без нищо насреща) всяко правителство би помислило поне два пъти, преди да предприеме действие. Руска рулетка в действие. Така едрият бизнес - този с достатъчно международно влияние и ресурси - би могъл директно да се намесва в политиката на всяка държава и на практика да дърпа юздите на всяко правителство. Търговията е само повод. Истинската цел е контрол и изолация. Изолация на едрия бизнес от демократичните механизми на държавата и превръщането му в привилегирована категория правен субект - именно това е целта на тези арбитражни съдилища. Защото в тях дело може да заведе само инвеститорът, държавата няма право на насрещен иск.

ТТИП се провали, но само временно, и в момента текат преговори между ЕС и САЩ за такава сделка. СЕТА обаче бе приета и ратифицирана на ниво Европарламент. В СЕТА е заложен именно такъв механизъм за “уреждане на спорове” - разбирай, за изнудване. Всяка канадска компания може да съди нашата държава, стига да поиска. Изключително неизгодната за държавата концесия на “Дънди прешъс металс” в златодобива е чудесен пример, тъй като канадските миннодобивни компании са едни от най-активните, когато става дума за арбитражни дела. Ако България реши да прекрати тази концесия, пътят на “Дънди” да оспори това решение е широко открит. В държавата ни необезпокоявано оперират и електроразпределителни дружества, които периодично ни плашат именно с такива дела, ако държавата си позволи да регулира - напълно легално, впрочем - дейността им. Преди време, когато имаше обществени настроения за прекратяване на концесията на “Софийска вода”, от Столичната община отказаха с аргумента, че това щяло да ни струва около един милиард лева като неустойки. От тези изявления става ясно, че и там е подписан договор, който позволява на компанията - въпреки безбройните установени нарушения - да търси финансова компенсация при евентуално неизгодно развитие на събитията.

Така, ако българският парламент ратифицира СЕТА, България ще стане страна по договор, който може да й нанесе огромни щети. Докато ползата от него е съмнителна, тъй като държавата ни няма развити търговски отношения с Канада, нито пък има реален шанс да стъпи сериозно на този пазар (поради географски и други причини). 

ЕК на Юнкер като троянски кон на корпорациите

Но да се върнем на европейско ниво. При преговорите за ТТИП имаше толкова силна съпротива от цяла Европа по отношение на арбитражите, че ЕК беше принудена поне малко да нормализира правилата. Новата система се приближава повече до това, което познаваме като правосъдие, но промените са повече козметични, тъй като се запазват основните й недостатъци: липса на контрол; липса на задължение да се спазват националното и европейското законодателство; запазва се и привилегията на инвеститора само той да може да съди по облекчената процедура. Тази система е част от СЕТА и на практика вече е в действие. Това стана възможно, след като на 30 април т.г. в свое решение Съдът на ЕС постанови, че тя не противоречи на европейското законодателство. Решението на съда е доста спорно в своите мотиви и пренебрегва очевидни недостатъци на този модел, но вече е факт. Делото беше заведено от Социалистическата партия в белгийската провинция Валония - същата, която за малко не блокира подписването на СЕТА през 2016 г.

Вероятно, отчитайки непопулярността на арбитражите като съдебен механизъм, ЕК реши да не си играе на дребно, а да направи смела крачка напред. Но съвсем тихичко и на пръсти. Бяхте ли чували за Многостранен инвестиционен съд, преди да го прочетете тук, сега? Ако не сте, то и вие сте като огромната част европейци. 

Плановете за него обаче са факт, а с решението на съда за арбитражите в СЕТА де факто и де юре им се дава зелена светлина. 

Какво ще представлява този съд? Това ще е постоянно работеща структура, а самият процес ще е като описания по-горе - достъп до това “правосъдие” ще имат само инвеститори, т.е. мултинационални компании или представители на класата на свръхбогатите. В прессъобщение на ЕК от 13 декември 2016 г. четем следното: “Предложението за многостранен съд среща все по-голям интерес и от много държави извън ЕС. Подписаното търговско споразумение между ЕС и Канада и търговското споразумение между ЕС и Виетнам съдържат разпоредби относно създаването на Многостранен инвестиционен съд. ЕС включва подобни разпоредби при всички текущи преговори, които се отнасят до инвестиции.” Това означава, че ЕС - или по-точно Европейската комисия при Жан-Клод Юнкер - се опитва да институционализира тази система и да я наложи на всички свои търговски партньори, изнудвайки ги да приемат такива разпоредби, ако искат достъп до европейския пазар. Ако мислите, че държави като Канада и Виетнам не са заплаха - вече споменахме за канадските добивни компании и тяхната силна привързаност към арбитражните дела. А сега помислете за следното: над 40 000 американски фирми имат подразделения в Канада. Счетоводно за тях не е проблем да представят инвестицията си като канадска. Тя просто трябва да мине през канадския им клон (или виетнамския; или някой друг в държава с подобно споразумение с ЕС). Така СЕТА отваря вратата за всевъзможни искове и претенции към държавите, а ЕК чрез своя председател Жан-Клод Юнкер и особено чрез еврокомисаря по търговските въпроси Сесилия Малмстрьом най-нагло работи срещу интересите и публичните финанси на страните членки и техните граждани. 

Мандатът на въпросните еврочиновници изтича съвсем скоро, но няма гаранция, че следващите ще са по-различни. Въпреки пълния си морален фалит неолиберализмът все още има силно представителство в европейските институции. Друг проблем е трудното отстраняване на щетите впоследствие. За да бъде прекратен договорът с Канада ще е необходимо единодушното съгласие на всички страни членки на ЕС, но дори и тогава разпоредбите за защита на инвеститорите ще действат до 3 години след прекратяването на споразумението. 

Именно тези и подобните действия на Брюксел са в основата на тежките проблеми, пред които е изправена Европа в настоящия момент. Еврочиновниците не обичат да слушат европейците. Но ако става дума за корпорациите, там няма никакви проблеми с комуникацията. В момента европейските институции просто не работят за хората и това е голямата заплаха пред Европа. 

Решението обаче не е нито да се ограждаме със стени, нито да разрушим ЕС. Дори за държава като Великобритания напускането на ЕС се оказа игра, в която позитивите са по-малко от негативите. Така или иначе сме вътре, така или иначе разчитаме на него за прекалено много неща - еврофондовете например са основно перо в бюджета ни. Най-доброто, което можем да направим при настоящата ситуация, е да гласуваме на предстоящите евроизбори, и то за кандидатите, които искат промяна на начина на функциониране на Европа. Защото има и едни други кандидати, които много обичат да се пъчат как бранят България, но в Брюксел гласуваха в полза на тези споразумения, дори писаха по сайтовете си статии в тяхна защита, наричайки опонентите им с различни обидни епитети (да, г-н Джамбазки, за Вас става въпрос), и едва после, след като им бяха обяснени някои неща, започнаха да дават заден. Идеята за повече Европа е чудесна, стига това да е социалната Европа, а не неолибералната й версия. Ето затова евроизборите имат смисъл. В противен случай ни чака още от същото, а вероятно и по-лошо.

Еньовден е – слънцето играе, билките са магични

автор:Дума

visibility 66

Ромски фамилии се биха в Розино, 44 са в ареста

автор:Дума

visibility 73

Опасни бури и дъждове в 19 области на България

автор:Дума

visibility 130

БСП почете живота и делото на Димитър Благоев

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 118

Нинова: ЧЕЗ бе продадена на втората Гинка

автор:Дума

visibility 351

/ брой: 118

Цените у нас стигнаха европейските

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 118

Бизнесът е против закона за шума, плаши с протести

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 118

Чешки фонд иска да купи веригата "Метро"

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 118

Имамоглу отново спечели Истанбул

автор:Дума

visibility 116

Отново напрежение между Грузия Русия

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 118

Военните действия срещу Иран "остават на масата"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 118

Палестина отхвърля американския мирен план

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 118

Обезверен народ - слаба държава

автор:Зорница Илиева

visibility 240

/ брой: 118

Кого лъжете, господа?

автор:Велиана Христова

visibility 390

/ брой: 118

Хамелеон на деня

visibility 165

/ брой: 118

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ