Да му бяха дали службица

Да го бяха направили шеф на пожарната. Щеше още да е на плаца, както призна самият той на онази среща в Чикаго. За четирите години управление на тройната коалиция щеше да е обиколил всички противопажарни служби по света, да е събрал солидна колекция от шапки, а не да нахлузва само тази на Лосанджелиската полиция. (Е, година след като стана премиер започна да носи и маркови.)
Или пък да го бяха направили министър на извънредните ситуации. Това щеше да му бъде баш на сърце. И нямаше да казва, че царят го е предал и че мрази "комунистите", защото убили с тояги дядо му. Така говори днес, година и половина след като наду бузи като Писанчо Воробянинов и каза, че "да си премиер е десет пъти по-лесно, отколкото да си кмет, имаш телефон с копчета да си викаш министрите и никой не ти пречи!"
А вчера? Баща му е офицер в МВР, служи в пожарната (не само служи, но е и шеф) и е член на БКП. Майка му е учителка. Сестра му завършва медицина. Самият той следва пътя на баща си и завършва същата специалност във Висшата специална школа "Георги Димитров" (сега Академия на МВР). Още на 18 години става член на БКП! Както всички момчета, постъпили в школата, признава той в едно интервю. Абсурд е, ако дядо му е бил убит от комунистите, баща му да работи цял живот в МВР, той самият да завърши школата на МВР и също да стане офицер, на всичкото отгоре и да влезе в партията. Няма как да се "промуши", както твърди, че било станало. Впрочем чий баща е този пребит дядо - на кого от родителите му? Май на нито един от двамата. Справка сочи, че в този район след 9 септември 1944 г. има убити двама души (не с тояги) - кмет и поп. И нито един от двамата не е негов роднина.
И ако днес мрази комунистите, то непосредствено след 10 ноември 1989 г. все още ги обича. Тогава напуска МВР доброволно, понеже не желаел да се деполитизира и да предаде идеите на БКП (пак признание в интервю). Предпочита партията пред кариерата на офицер. Впрочем в едно от участията си в предаването на Нова телевизия "На четири очи" той сам определя, че е бил "много добър офицер", поради което по време на възродителния процес го изпратили като командир на батальон (макар че е бил доста млад) в районите със смесено население и там добре се справил със задачата. В същото предаване казва, че смята възродителния процес за правилен, но методите на прилагането му били грешни. И дава пример с постепенната смяна на малките имена в САЩ. 
Та напуска този офицер МВР, за да остане верен на партията и създава охранителна фирма. Тя осигуряваше безопасност на Тодор Живков, а по-късно и на царя. Телохранителят твърди, че го е направил безкористно и от добри чуства. От добри чуства към кого - към бившия генерален секретар на ЦК на БКП или към монарха в изгнание? Естествено и към двамата. Защото може да е научил много от тези хора (както сам признава), но още повече е получил.
Ясно какво е получил по времето на Тодор Живков. А при управлението на Симеон получи една от най-ключовите длъжности в МВР - главен секретар. За три години от о.з. капитан стана генерал! И се жалеше пред медиите, че трябва да му се даде още една "звездичка". Как можело шефът на НСО ген. Владимиров да има 3, а той - само 2! Дадоха му "звездичката". Такава светкавична кариера имат само двама бивши диктатори - на Уганда - Иди Амин Дада и на Централноафриканската република - император Бокаса.
И както гореспоменатите диктатори, и той се смята за непогрешим. Докато беше главен секретар, виновни за неуспехите и гафовете бяха все други - най-вече шефът му - министърът на вътрешните работи, по чийто адрес злословеше ката ден. Нападаше всички, с изключение на царя. Така беше вчера.
Днес също се смята за непогрешим, но още в самото начало на управлението си сложи в кюпа на необходимите грешници, освен тройната коалиция, и царя, персонално, защото го предал. Молил му се, казвал му, че не може да работи с Румен Петков, но величеството не го чуло. Хайде де! Когато се съставяше правителството на тройната коалиция, топполицаят каза пред медиите: "Ако ме поканят, ще остана. Смятам, че с Румен Петков можем да работим заедно. За мен няма значение политическата сила, а възможността да си върша работата. Толкова съм дал за МВР, че и за мен трябва да се намери някаква службица". Службица! Каквато и да е. А той взе, че стана премиер. И се държи така, все едно е получил службица. След всички сътворени гафове обаче трудно можем да си представим, че сам ще сдаде поста, пардон, службицата. Той не е човек на честта. Така изглежда само в собствените си очи. 
Ако му бяха дали службицата вчера, днес България нямаше да е въвлечена в най-трагичния управленски експеримент през последните 20 години.