04 Декември 2020петък01:55 ч.

Драмата на България на Берлинския конгрес

За българския народ остава несбъднатият блян за териториално и етническо обединение

/ брой: 158

автор:Йордан Василев

visibility 2586

Не е кръгла годишнината от неговото провеждане. От 1878-а са изминали 136 години, но той има толкова голямо значение за съдбата на България, че дава основание често да се напомня за него.
Кои са причините да се стигне до Берлинския конгрес?
След провала на Цариградската конференция през декември 1876-януари 1877 г., поради отказа на турския султан да изпълни нейните решения, на Русия се пада тежката задача по военен път да освободи България. Тя обаче иска да си осигури дипломатическа подкрепа от другите Велики сили и на първо място - от Англия и от Австро-Унгария.
И двете имат свои интереси на Балканите, и двете смятат, че създаването на голяма славянска държава ще засили прекалено много позициите на Русия на Балканския полуостров, затова поставят условия бъдещото българско княжество да бъде васално на султана и ограничено по територия.
Така на 26 юни 1876 г. между Русия и Австро-Унгария се сключва Райхщатското споразумение в този дух. То се допълва от Първата (на 3 януари 1877 г.) и Втората  (на 6 март 1877 г.) Будапещенска конвенция. Поради това Дунавската империя смята Санстефанския договор за противоречащ на тези документи и решително се обявява срещу него.
През 1877 г. Русия подписва договор и с Англия за ограничена от нейна страна интервенция в европейските владения на Турция. Всичко това довежда до ревизия на Санстефанския договор.

Можело ли е това да бъде избегнато

Има една военно-политическа максима: "Победителите не ги съдят!" Ако руските войски бяха влезли в столицата на Османската империя, за което е настоявал и главнокомандващият ги ген. Тотлебен, и договорът беше подписан в Цариград, това до известна степен би обезличило дипломатическите споразумения с Австро-Унгария и Англия.
В Сан Стефано обаче турците, макар и победени, са се пазарели за всяка педя земя и дори с подписания там договор си запазвали значителни територии на Балканския полуостров. А тъй като руските войски не влизат в Македония, негласно се приема, че тя само формално се смята за част от България.
Когато още по време на войната руското командване започва да създава формирования на българско административно управление, то обхваща само Северна и малка част от Южна България.

Новите пазарлъци между Великите сили

На първо място Англия решително се обявява против Санстефанския договор. Нейната позиция най-силно е подкрепена от Австро-Унгария, но намира поддръжка също така от Франция и в известна степен от Италия. Германия обявява неутралитет и поради това се стига до споразумение ревизията на Санстефанския договор да стане в нейната столица под председателството на канцлера Бисмарк. Решено е Берлинският конгрес да се открие на 13 юни 1878 г.
Май е времето на активни дипломатически пазарлъци между Русия, от една страна, и Англия и Австро-Унгария, от друга. Изненадващото е, че победителката във войната... няма свой проект.

Идеите на Австро-Унгария и Англия

Австро-Унгария предлага създаването на две васални български княжества - Източно и Западно, като техни столици бъдат Търново и София. Те, общо взето, трябва да се разпростират в очертанията на приетите от Цариградската конференция граници. Замисълът на правителството във Виена е, че по този начин Дунавската империя ще може да осъществява контрол върху Западното с изгледи да го присъедини към нея.
Този замисъл обаче в някаква степен е благоприятен и за България, защото допуска нейния излаз на Бяло море и не предвижда връщането на територии на Турция.
Английският вариант предвижда създаването на васално княжество между Дунав и Стара планина, автономна област в Южна България, и гарантиране на правата на населението в Македония.
Русия смята, че по-големият й съперник на Балканския полуостров е Австро-Унгария и избира английския вариант като база за преговори.

Така всичко е предначертано

На Берлинския конгрес равноправни участници са Русия, Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция, а със статут на представители са Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора. България е изключена по всички показатели, въпреки че на конгреса се решава главно нейната съдба. Никой не обръща внимание на пристигналите 6 делегации от различни краища на страната. Не прочитат и документите със събраните подписи от пловдивския архимандрит Методий Кусевич и от Кузман Шапкарев от Македония, които са няколкостотин хиляди.

Съдбоносните решения

Берлинският конгрес приключва своята работа на 13 юли 1878 г. Той излиза с решение за създаването на българско васално на турския султан княжество между Дунав, Стара планина, Черно море и река Тимок със Софийския санджак. Върху част от Южна България се образува автономна област Южна Румелия, управлявана от губернатор, назначен от султана.
Северена Добруджа се дава на Румъния, а Нишко и Пиротско - на Сърбия.
За Македония е отреден чл.23 от договора, с който се предвижда на нея да се дадат автономни права, но той никога не влиза в сила.
На Русия се признава връщането на Бесарабия и придобивките й в Закавказието.
Англия се сдобива с Кипър, а на Австро-Унгария се признава правото да анексира Босна и Херцеговина.
На Гърция се дават някои от Егейските острови.
Териториални придобивки получава и Черна гора.
За България остава само несбъднатият блян за териториално и етническо обединение.
Народът възпява мъката и огорчението си в много песни. Най-популярна от тях е тази, в която се пее "Проклета, трижди проклета, бъди ти, Европо, вавилонска блуднице!"


 Ото фон Бисмарк, канцлер на Германия и председател на Берлинския конгрес


Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес, худ. Н.Павлович
 

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ