ПАРДОН
ДВЕ В ЕДНО
/ брой: 84
Васил СОТИРОВ
Всеки ден не е Великден. Ама тоя сякаш е като по поръчка, защото съвпада с Празника на труда.
Абе ще празнуваме две в едно!
Е, може би трудовите хора и бизнесмените ще празнуват наистина две в едно, а безработните и пенсионерите - предимно Великден.
Открай време обаче, когато се зададе този голям християнски празник, настава бъркотия, вият се опашки.
Народът се юрва да купува яйца, защото такава е отколешната традиция.
Но пък баш тогава яйцата поскъпват. Е, то постоянно всичко поскъпва, та за яйцата ли да го правим на въпрос?
И все пак защо така?
- Кокошките - любезно обяснява продавач на пазара - взеха да снасят по-малко яйца.
- Да не би да са запразнили? - недоумява някой.
- Ааа, не - още по-любезно уточнява продавачът. - Изхитриха се пущините, ще знаете. Вече снасят предимно информация.
- К'ва информация, бе? - още повече недоумява онзи някой.
- Как, к'ва! - е прелюбезният отговор. - Информация, че яйцата поскъпват!
Ето как кръгът се затваря. Ха иди кажи кое е първо: яйцето или кокошката!
И като не знае какво да рече, онзи някой почва да ругае депутатите. Били сме ги гледали като писани яйца. А те всъщност к'ви били? Ами едните - дървеняци, пък другите - запъртъци...
Полюляващ се от ветреца пенсионер само това и чака - да се включи на тази вълна.
- Знайте ли к'во му е на народеца, а? - пита и бърза сам да отговори: - Яйце му се пече на задника, за сведение!
Настава неловко мълчание.
Обаче достолепна и пищна госпожа (с вид на придворна дама!) се опитва да гледа позитивно, което в случая едва ли е много удачно:
- Я престанете да черногледствате, престанете да злословите! Толкова години Бойко Борисов се скъса да се труди за вас!
- Така е - обажда се някой. - Даже си скъса менискуса...
Пищната дама гледа леко объркано - не може да разбере това позитивно ли е или я поднасят.
Но продавачът се вторачва в напращялото й деколте, почесва се по темето, па казва:
- Госпожо, що не празнуваме заедно двамата, а? От тебе козунаците, от мене яйцата!
Па настава едно веселие... И разбират хорицата колко е хубаво туй, дето Великден и Празникът на труда съвпадат.
Жалко, че заради пустата пандемия не могат да си дойдат децата им от чужбина, която всъщност вече не е чужбина. Нали всички сме европейци?
И точно тук е мястото поетът да възкликне:
Щастливи, че сме налице,
живеем, както ни е писано -
на задника ни се пече яйце,
обаче боядисано!