Ердоган плаши Европа с безпощаден терор

Доц. Йордан Величков

"Европейските граждани никъде по света няма да може да се разхождат свободно по улиците" - думи, казани не от психопат, а от президента на съюзника Турция. Нито един диктатор през последните десетилетия не си е позволявал такава арогантна дързост и не е отправял подобни чудовищни заплахи към гражданите на цял континент.
  Ердоган е пример как религиозният фанатизъм и неограничената власт увреждат мисловните процеси и деформират човешкото съзнание. Затова в демократичния свят религията се държи далече от управлението на държавата, а периодът на властване е ограничен с приемане на мандатния принцип. Нарушаването на тези фундаментални правила, върху които се гради демокрацията, водят  до деспотизъм и диктатура.
  Това е категоричен извод, направен от авторитетни научни изследвания и потвърден от многобройни примери от световната политическа история. Човек, който е поставен в нови условия и място на живот в продължение на повече от 9-10 години, не само напълно се адаптира към тях, но и остро реагира срещу всеки опит те да бъдат променени. Това особено е характерно за лица, заемащи високи властови позиции. Те се срастват с властта, а тя от своя страна рязко променя поведението и дори психиката им, превръщайки ги в параноици или в по-тежко душевно болни същества. Затова най-сполучлива мярка срещу т.нар. властови синдром е безалтернативното прилагане на двата мандата за държавните глави - по 4 или 5 години единия.
 Поведението на Ердоган е ярко доказателство за видимите промени на психиката на една дълго властваща персона. Тя става крайно чувствителна, неадекватно избухлива и особено агресивна и опасна за околните. Упоритостта, с която настоява за връщането на смъртното наказание в Турция, показва, че процесът на душевна деградация на Ердоган е факт.
 Разбира се, изказването на турския президент е само част от един добре разработен и последователно провеждан през последните години агресивен външнополитически курс на Анкара към Европа и особено срещу България. Той включва  фалшифициране на българската история и грубо подменяне на фактите за чудовищните поражения от турското робство върху поробените народи, включително българския. Непрекъсната, безпрецедентна по наглост и мащаби, груба намеса във вътрешните работи на България чрез държавни и религиозни емисари, стига до формиране на протурска сепаратистка партия - ДОСТ.
Трябва да се има предвид, че антибългарската политика на Анкара не започва с Ердоган. Той, разбира се, я провежда по най-безцеремонен и брутален начин, но тя датира от края на Втората световна война. През целия период на Студената война Турция саботира изселническите спогодби, стремейки се да задържи турското население в България, защото на него гледа като на пета колона. Наред с това Анкара разгръща огромна разузнавателна дейност на българска територия, която е без аналог в историята на Балканите. От близо 600-те осъдени за шпионаж 80% са работели за турските служби.
 Очевидно, враждебното поведение на Турция налага коренна промяна на политиката на българската страна към Анкара. В лицето на югоизточния ни съсед българския народ има не съюзник, а заклет враг, готов да търси исторически реванш чрез възстановяване на границите на Османската империя и ликвидиране на българския етнос. Инициатор на това смразяващо намерение не е луд турски националист от някоя анадолска кръчма, а министър от управляващата партия. А създаването на една единна нация, според него - турската, предрешава съдбата на българите, на като им се предлагат два варианта - потурчване или ятаган.
  Дали този зловещ сценарий ще сработи или ще бъде осуетен зависи не от турската страна, а от управляващите българската държава.