Стихотворението
Хоро
На Стефан Данаилов
/ брой: 6
Генадий Велчев
Народа ми
добър
излезе на площада -
премръзнал,
мълчалив -
с героя си
да се прости -
и като въгленчета
черни тук
душата му
гори -
изгаря на
площада.
Какво хоро,
приятелю,
върви -
без тропане,
без музика.
Каква раздяла,
как боли -
и да си легнал,
да си паднал
и без въздух
в твоите гърди,
без сцена
и без думи
тих.
Дай Боже,
отвори си
райските
врати за тоз
народ,
който
умее
да мълчи,
не на колене -
прав
да се
прости.
Виж, Боже,
и помни
кой народ
и кой
на този
студ
отива си
с голямата
награда.
Без викове,
килими
и пътеки.
Хорото си
върви,
не изтънява.
Прощава се
народа -
който
не прощава.