Инфарктни дни за единството

С каквито и решения да излезе срещата на върха на ЕС в тези инфарктни за него дни, негативните последици са неизбежни. Форумът ще тества издържливостта и търпението на лидерите по два въпроса, застрашаващи европейската солидарност: евентуалното излизане на Великобритания от съюза, известно като Brexit, и миграционната криза. Първият е свързан с приемането на привилегии, които Лондон поставя за себе си като условие за оставането си. За благозвучие може би и за смекчаване на логичния изблик на недоволство сред останалите страни членки всичко това е представено като "реформи на съюза".
Известно е, че и по двата въпроса сред държавите членки няма единство, дори напротив - налице е съпротива. Затова съвсем неслучайно ден преди срещата шефът на Европейския съвет Доналд Туск разпространи писмо, в което призна, че постигането на споразумение не е сигурно. Туск определи момента като "решителен за единството на ЕС и за отношенията между Лондон и Общността".
Ако всяка държава членка има възможността да се "разхожда" из настоящите политики и законодателство, да прилага тези, които й харесват, и да отхвърля онези, които й допадат най-малко, ЕС като цяло и единният пазар по-специално ще се разпаднат бързо. Такива изводи и изявления се множат, и с право, защото могат да задействат ефекта на доминото - всяка страна да предяви своите си претенции, за да няма "по-равни сред равните". 
Колкото до миграционната политика и проблема с бежанците, разделението ясно се очерта на последната среща на страните от Вишеградската четворка, които лансираха свои предложения за ограничаване на потока с имигранти, различни от позицията на Берлин и Брюксел (които сляпо последва и Бойко Борисов след допитване до Меркел). Ето защо сегашният Европейски съвет на лидерите ще покаже дали има промяна в съотношението на силите при вземането на решения или тенденцията към все по-голям разрив ще вземе връх. Дилемата е сделка с Турция срещу милиарди или затваряне на границата на Гърция с Македония и България.
Междувременно авторитетното американско издание POLITICO публикува любопитен анализ за разположението на играчите около масата на Европейския съвет според това колко влияние има всеки един от тях по двата въпроса и ги позиционира на специална графика.
Всички харесват победителите, всички искат да са и победители. На срещите на лидерите на ЕС обаче не всички са такива - този факт лежи в основата на графиката. Някои позиции в нея са очевидни, други обаче са доста противоречиви, пише POLITICO, цитирано от сайта Investor.bg.
В челната тройка на могъщите са поставени британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел и италианския премиер Матео Ренци. 
Камерън е представен като най-силната фигура по дебата около членството на Обединеното кралство в съюза. Без него предложенията за реформи няма да съществуват, а без подкрепата му няма как да има сделка.
Меркел, толкова свикнала на лично превъзходство, ще трябва на тази среща да го сподели и с други. Европа все пак може би ще последва лидерството й, но ще е малко по-колеблива в сравнение със срещите около кризата на еврозоната и Grexit-а, прогнозира изданието.
Матео Ренци също е позициониран в центъра на дебатите около Острова и около миграцията както заради географското си местоположение, така и заради търсенето на внимание. За разлика от него, гласът на Франсоа Оланд ще се чуе само по отношение на опасенията около Обединеното кралство, но не и по миграцията, основно заради страха му от Марин льо Пен. Подобно на Мариано Рахой, испанския несретник, който може да се възползва само от Гибралтар като коз, Оланд не е в ъгъла на силните тази седмица.
Премиерът на Полша Беата Шидло е със силна позиция като лидер на източния фронт и с правителство, решено да използва цялата си възможна тежест. Тя има влияние и по двете теми, за разлика от унгарския й колега Виктор Орбан, който е ненадминат лидер при определянето на дневния ред по бежанската тема, и от Алексис Ципрас, който е на фронтовата линия в битката за спасяване на Шенген, но и който унищожи целия си възможен политически капитал около Brexit заради сагата със спасителния заем на Гърция.
Холандецът Марк Рюте и датчанинът Ларс Льоке Расмусен също имат сериозна тежест. Рюте има няколко роли: ротационен председател на ЕС, приятел на Великобритания и мост към Германия. Той е хардлайнер по миграцията, готов да участва в групата "ядро на Европа" и да стимулира дебат за евентуално създаване на "мини-Шенген". Дания, придържайки се към традицията си да се възползва от "опцията за неучастие" (opt-out), харесва това, което Обединеното кралство прави, и определя темпа на Севера, когато става въпрос за заемането на твърда позиция към бежанците.
Що се отнася до лидерите на самия ЕС, Доналд Туск има право да се похвали с двустранната си дипломация по Brexit, докато ролята на Жан-Клод Юнкер в срещата реално приключи. Камерън му няма вяра, а по отношение на миграционния дебат се оказа в периферията, след като побутна правителствата по път, по който не искат да поемат. Мартин Шулц от Европейския парламент успя да намери място на масата по дебата за Острова благодарение на нежеланието на Камерън да се изправи пред парламента, но и осъзнаването, че институцията все пак може да блокира сделката. По отношение на миграцията обаче Шулц няма никакъв глас.
Съюзници на Обединеното кралство са страни като Португалия, Кипър и Малта, както и Ирландия, разбира се. Страни, които имат моралната подкрепа и симпатия заради ролите си по миграционната криза пък са Швеция, Австрия, Словения, Хърватска и Малта.
България и Румъния щяха да имат доста по-силен глас в дискусиите, ако не бяха обект на Механизма за сътрудничество и проверка по отношение на миграцията и корупцията. Докато това не се промени, и двете страни ще останат в дъното на "класацията", пише POLITICO.
Не ще и дума, че ако ЕС все още държи на принципите, обявени за неговото създаване, ходът е само един: bye, bye, UK... Отчаяният опит да се "помогне" на Камерън да умилостиви сънародниците си за оставане в ЕС, ако те искат друго, е по-скоро стремеж за закрепване на позициите на Германия и евробюрократите, доколкото това е възможно. Колкото до "клетите бежанци", неотстъпчивостта на Меркел и шантажът на Турция, който никога вече няма да престане, застрашават еврохристиянската цивилизация. Няма ли най-после някой на Запад да прогледне, или пак Източна Европа ще спасява останалата част от континента?