20 Септември 2020неделя07:19 ч.

Изстраданият свят на твореца

70 години от рождението на Георги Братанов

/ брой: 86

автор:Любомир Котев

visibility 2035

Някак странно е, че Георги Братанов, законният син на музите, не летеше над призрачните върхове на Парнас, а живееше сред нас, в нашия мръсен и кален, грозен, прозаичен свят. Този тъй чувствителен и смущаващо мъдър човек, този невероятно талантлив поет, не се гнусеше от отчайващата ни действителност, не бягаше от нея в някой красив, но илюзорен свят. Георги Братанов бе земен човек, изстрадал по-нерадостно от всеки и без това нерадостния ни живот. И не смогна нито за миг да загърби парцаливото битие на простосмъртните, да забрави тегобите им, да се пресели при високата светлина, която всякога е озарявала пътя му. Той беше състрадателен и мъдър, защото животът му, още от ранното детство, бе страдание, едно несекващо, непосилно страдание, през което е калесан да премине всеки Божи избраник. Той беше невероятен, заради сетивата си, заради острите сетива, които му помагаха да вижда по-добре от окатите. Той беше човеколюбец, защото не избяга от арената на живота, прислонен зад тежката си участ, а прегърна грижите на хората и не пестеше силите и таланта си, за да им помогне.
 Сега си давам сметка колко уморен е бил той и защо не е издържало неговото голямо човешко сърце. Давам си сметка и за друго: той, мисля, е предчувствал края си, щом написа онази вълшебна книга "Неравноделен живот", тъй очароваща с откровенията си и тъй неочаквано автентична. Затова навярно кривна към белетристиката. Прииска му се сякаш да разнищи житейската проза и да разкрие без енигмата на метафорите истината за дните ни. Затова се появиха, някак забързано, една след друга, поредицата от многообразни книги, гравитиращи от разказа към романа и простиращи се отвъд жанровите канони. Някак задъхано, вдъхновен, развълнуван или отчаян, ограждаше той своя Балкански рай, и сякаш не смогна да подреди тези свои ту хумористични, ту сатирични, ту драматични етюди, дали плът на произведенията му. Неговите романи, внезапните му, неочаквани романи "Нежна революция" и "Таверна "Демократики" изглеждаха написани на един дъх, експромто, но всъщност бяха дълго премисляни и чак изстрадани. Георги Братанов не бе човек на красивия, възпламеняващ жест: всякога вдъхновен, той нито се уповаваше, нито се предоверяваше на вдъхновението си.
Той бе задълбочен, нечовешки задълбочен, способен да превъзмогне всякога поетическите химери заради делничните ни проблеми и мерзкото битие. Той съумяваше да разтълкува дните ни, да вникне в радостите и тревогите ни, да разкрие страховете и тайните ни.
И него, като всеки умен човек, нашенската глъмотия го и удивляваше, и ядосваше, и разсмиваше, и отчайваше, може би, но той бе оптимист по природа и не ставаше пленник на черни чувства и помисли. Георги искаше да промени света, да го направи по-добър, но не сам, а с помощта на другите, на хилядите, които ще станат по-добри, по-възвишени, когато стигнат до катарзиса, към който ги водеше той, поетът, нагазил в житейската проза. Смисълът на неговите романи и откъслеците от "Кафене "Балкански рай" е именно този: да се освести нашенецът, като се вгледа в собствената си глъмотия, да се прероди и да стане по-добър.
Но тази голяма цел бе недостатъчна за максималист като Георги Братанов, той искаше неговите артистични подмятания да провокират ново мислене в политическия ни елит, да превъзпитат някак непоправимите ни политици. Затова именно често сатирата при него измества хумора, а понякога се превръща и в гротеска. Така безобидната наглед историйка, безадресният наглед кръчмарски разговор зазвучават твърде конкретно и дори поучително, независимо от метафоричния слог.
 Георги бе не само човеколюбец, но и народолюбец, българолюбец, който въпреки че разбираше по-добре от мнозина родната ни действителност, въпреки че бе осъзнал кривиците ни, си остана непоколебим родолюбец. И затова, макар да преливат от ирония, пък и от сарказъм, неговите последни белетристични книги не съдържат гняв към българина, не го осъждат и не го заклеймяват заради кривиците му. Братанов се опитва да разтълкува нашенската същност и действителност задълбочено и мъдро. С чувство за хумор той се стреми да ни покаже такива, каквито сме, но без да ни поучава какви трябва да бъдем. Така и в лебедовата си песен изкушеният от политиката поет си остава поет, независимо от своята тайна страст да търси други пътища за нашето спасение...

Пленумът на БСП се събра за последно преди Конгреса

автор:Дума

visibility 343

Касата ще поема тестовете на ученици под карантина

автор:Дума

visibility 148

Гешев нахъсва прокурорите, отвън искат оставката му

автор:Дума

visibility 209

Прокурорите избират свой представител във ВСС

автор:Дума

visibility 205

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 179

Как търпим това десет години?!

visibility 900

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 447

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 359

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 781

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ