Какво ни дават витамините

Много неща, за да са успешни, се вършат от повече от един човек. Тези екипи имат водач или както в наше време го наричаме лидер, а останалите са помощници. На този принцип работи и човешкият организъм. Затова и голяма част от нашето добро здраве зависи от сътрудничество между веществата в тялото. Когато те работят заедно, химическите реакции протичат гладко, а системите на организма работят балансирано. Едни от най-важните помощници в човешкия организъм са витамините.
Думата витамин се появява през 1912 г., когато американският биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащото аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери. "Вита" означава живот, а втората част на думата - "амин" е групата на веществата. След години учени доказват, че не всички витамини принадлежат към групата на амините. Но още през 1747 г. д-р Джеймс Линд, лекар от британския военноморски флот, извършил експеримент сред 12 моряци, страдащи от скорбут (смъртоносно и болезнено нарушение на кръвосъсирването). Част от тях трябвало да ядат цитрусови плодове, а останалите били на обща храна. Моряците от първата група се възстановили след седмица. Така д-р Линд открил, че сокът от лайм (с високо съдържание на витамин С, което е установено едва през 30-те години на ХХ в.) предпазва моряците от скорбут. Скорбутът (от новолатински scorbutus) е болест, която се развива при недостиг (авитаминоза) на витамин C. Характерен симптом са кървящите венци. Нелекуваният скорбут винаги води до фатален изход. В човешкия организъм не се синтезира аскорбит. При липсата му се появяват симптомите на болестта скорбут - а именно кожни лезии. Аскорбитът е компонент от биосинтетичния път на колагена. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението на аскорбиновата киселина за животинските и човешкия организъм е проф. Иван Митев с книгата си "Витамините", издадена през 1941 г.
Витамините били изучавани през първата половина на ХХ в. Например през 1913 г. Елмър Макколум открил първите витамини - мастноразтворимия А и водноразтворимия В. През 1916 г. и наименувал витамин С като тогава непозната субстанция, предотвратяваща скорбут. Днес са известни около 30 витамина. Те влияят пряко или като активни съставки на ензими, на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и пр. Известно е, че съществуват две групи витамини - мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Всяко едно от тези вещества играе съществена функция в развитието на организма. Повечето човек си набавя с храната, но при болестни състояния и след съответните изследвания лекарите може да назначат под формата на таблетки увеличен прием на един или друг витамин, както и на комплекс от витамини. Най-често здравите хора изпитват по-голяма нужда от витамини през

пролетта

когато биологичният часовник се пренастройва към променения денонощен ритъм, а неустойчивото пролетно време поставя на изпитание защитните сили на организма, вегетативната нервна система и кръвообращението. Организмът все още е уязвим след дългото зимно време и когато е имало недостатъчно естествена светлина, което може да предизвиква дори хормонален дисбаланс. В зависимост от това дали е тъмно или светло около нас мозъкът произвежда хормона на съня - мелатонин или серотонин. През зимата човек страда от свръхпроизводство на мелатонин, което го прави по-сънлив. При повечето хора, живеещи на географска ширина с 4 сезона, през пролетта се появява авитаминоза. Причината е в изчерпаните запаси от витамини през зимата. Но кои са в дефицит при един или друг човек, преценява лекарят. Признаците, които може да отведат човек при лекаря, са апатията, сънливостта, кръвотечението от венците, увеличения косопад, проблемите с ноктите, честите простуди с дълго и трудно възстановяване.

Кой какво прави

за да бъде поддържан балансът в човешкия организъм? Витамините от групата A са открити само в продуктите от животински произход - черен дроб, масло, жълтък от яйце, мляко и др. Някои растения съдържат каротин (провитамин А), който в червата и в черния дроб се разгражда във витамин А. Каротинът се всмуква в червата само при наличност на мазнини. Той осигурява нормално зрение, растеж на младия организъм, развитие на зъбите и костите, укрепва кожата и лигавицата, регулира дейността на хормона на щитовидната жлеза при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие и др. В най-големи количества се съдържа в кайсиите, шипките, сливите, касиса, морковите, червените чушки, доматите, магданоза, зеления лук, спанака, салатата, брюкселското зеле, тиквичките. Недостигът на витамин А в организма може да доведе до увреждане на роговицата на окото (ксерофталмия) и забавен растеж. Човешкият организъм се нуждае от 1-5 мг на ден.
Витамин В1 участва в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините. Недостигът му води до мускулна слабост, бери-бери. Оптималната дневна доза е 1,5-2 мг. А дефицитът на В2 (известен още като рибофлавин, лактофлавин) може да причини възпаление на устните, езика, роговицата на окото, забавен растеж. Нуждаем се от 1,5-2 мг дневно. Нуждите от витамин В3 са около 15-25 мг дневно. В5 се съдържа в бирената мая, черния дроб, бъбреците, яйцата. В тези продукти се съдържа и В6. Недостигът на В6 може да увреди кожата, лигавиците, нервната система и да доведе до анемия. В12 стимулира и регулира кръвообразуването, участва в обмяната на нуклеиновите киселини и в изграждането на миелина на нервните клетки. Човек има нужда от не повече от 0,005 мг дневно, но дефицитът му води до пернициозна анемия.
Групата на витамин D (D1, D2, D3, D4, D5, D6) помагат за регулирането на калциево-фосфорната обмяна в организма. С най-важно значение за човека са ергокалциферол, или по-известен като витамин D2, и холекалциферол, който е известен повече като витамин D3. Наричан още слънчев витамин, той се образува в кожата от провитамин (ергостерол) под действието на УВ лъчите. Установено е, че 90% от необходимия на тялото витамин D се образува при реакция на кожата на слънчевата светлина, попаднала върху нея. Твърди се, че хората, които живеят на север, трябва да вземат допълнително витамин D. Някои проучвания са установили, че тъмният цвят на кожата изисква повече слънчева светлина, за да се образува витаминът. Храните, които го доставят на организма, са рибено масло, яйца, черен дроб, краве масло, мляко. За витамин D е известно вече, че потиска развитието на автоимунни заболявания като диабет, ревматоиден артрит, лупус и множествена склероза. Ниските нива на витамин D в организма може да доведат до акне, различни алергични прояви, астма, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, деменция, депресия; различни бактериални и вирусни инфекции, развитие на парадонтоза; остеопороза, остеомелация, мускулна слабост, болка, ревматоиден артрит, рахит.
Витамин E също е мастноразтворим. Той представлява важен антиоксидант. Ролята му в организма е да подобрява циркулацията на кръвта, осигурява нормалното кръвосъсирване и зарастване на раните. Витаминът участва в процесите на овулация и зачатие. За него се твърди, че забавя стареенето и предотвратява появата на пигментация на кожата с възрастта. Най-много се съдържа в житни зародиши, растителни масла, зелените зеленчуци, черен дроб, яйца, мляко.
Витамин К също е мастноразтворим. Това вещество е важен фактор на кръвосъсирването. Храните, които го доставят в най-големи количества, са зелени зеленчуци, яйца, мляко, черен дроб, месо.