Крайно време е

Преди ден стана известно, че ЕК открива наказателна процедура срещу България заради член 417 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), който позволява длъжникът да бъде осъден по бърза процедура, без възможност да се противопостави. Процедурата е и заради начина, по който се продава имуществото на длъжниците, който е в нарушение с правото на ЕС, съобщи адвокат Десислава Филипова, председател на фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека". На 27 юли тя е получила уведомление за началото на процедурата в качеството си на жалбоподател.
През февруари миналата година Филипова е подала жалба до ЕК, в която посочва, че чл. 417 от ГПК и принудителното изпълнение в България са в нарушение на правото на ЕС. В жалбата си Филипова изтъква, че изпълнителните дела в България са в нарушение на задължителната съдебна практика на ЕС, според която едно семейно жилище, независимо че е ипотекирано, може да бъде продадено едва след приключване на исковото съдебно дело, и то само ако съдът е установил, че с потребителския договор не се нарушават правата на кредитополучателите и другите потребители.
Сега вече е ясно, че няма как да не променим чл. 417 от ГПК. Ще трябва да се реформира изпълнителното производство, без да се стига до налагането на глоби на България, защото иначе пак гражданите ще плащаме от джоба си.
Преди около две години, когато депутатите работеха по промените в Закона за кредитните институции, се заговори, че може и да има промени в прословутия чл. 417, но това не се случи. По-конкретно става въпрос за точка 2 от този член. За премахването на прословутата разпоредба ГПК отдавна настояваха неправителствените и правозащитни организации. Но когато за подобна възможност се заговори от законодателните среди, банкерите настръхнаха. Тогава Левон Хампарцумян заяви: "Не трябва да се променя чл. 417, т. 2 от ГПК, защото няма нужда да създаваме ситуация на диктатура на длъжниците..."
 Истината е, че чл. 417, т. 2 приравнява банките по права и привилегии с държавата и с общините по отношение на неизрядните длъжници и чрез него се пристъпва към заповеди за незабавно изпълнение. И така банките са напълно подсигурени, че ще приберат парите си. Такива права би трябвало да има само държавата.
Крайно време е този вид длъжници да имат защита у нас. И не само с бързи промени или пълна отмяна на този член от ГПК, но и като се приеме адекватен, а не половинчат, закон за фалита на физическите лица. Сега бизнесмен, който е неплатежоспособен да завърши един да речем строителен проект, може да обяви фалит, а обикновеният човек - хем губи всичко, хем после банките продължават да го търсят. Разбира се, всеки случай е индивидуален, но и хората освен задължения, трябва да имат и права, не винаги да са в ролята на губещи. А колкото до тези, които вече са загубили жилищата - едва ли ще си ги върнат.