30 Октомври 2020петък09:19 ч.

Пантеонът при Гургулят бавно се разпада

Маршрути

На път към войнишките монументи с деца

Трудно е да обясниш на малчуганите разрухата и забравата около паметните знаци за важни събития от миналото

/ брой: 187

автор:Деси Велева

visibility 413

Войните, в които е участвала България, е една от любимите теми на малкия ми син (6 г.), който от няколко месеца проявява симптоми на влюбен в историята. Големият - на 11 г., също се опитва да приглася на интереса на брат си доста успешно. След като през лятото направихме едноседмично пътешествие от Карлово, през Казанлък до Плиска, дойде време и за кратко отскачане до западните части на страната в търсене на знаци от Сръбско-българската война. 

Сливница и околностите й бяха в центъра на мишената, към която се изстреляхме с личния си автомобил, натоварен с еднодневни хранителни припаси, пособия за пикник и игра. 7-хилядният град е едва на 30-ина километра от София и смятахме, че един ден ще е предостатъчен да видим паметниците в района. Докато пресечем цялата столица и излезем от пределите й, вече се бяхме раздрусали сериозно, а децата започнаха отрано да проявяват признаци на раздразнение и скука. Без перипетии все пак пътят скоро свърши и се оказахме в центъра на Сливница точно през пазарен ден. Градчето ни посрещна със сергии с шарени джапанки и маратонки със съмнително качество, разположени в съседство с приятен и поддържан площад с красиво озеленяване и работещи фонтани. Точно отсреща е и гранитният монумент "Героите на Сливница", който се издига на 20 метра от 85 години на това място. Скулптурата е на български войник, който пада в боя, но е подкрепен от свой събрат. Монументът включва и оръдие, което естествено е най-интересната част за децата, както и надпис с думите на Вазов: "Българио, за тебе те умряха..." Няма как да не им припомня всички стихове, които помня от творбата.

Наблизо е и друг паметник-костница, който не е свързан със Сръбско-българската война, а е издигнат в памет на 196 загинали във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Монументът наподобява кръст, висок е четири метра и някога е бил в двора на църквата "Св. Св. Кирил и Методий", но сега не попада в огражденията.

Дотук беше лесната част от пътуването ни. Вторият етап може да се нарече "Издирване". Опитвайки се да разучим местоположението на околни мемориали и с ясното съзнание, че в този един ден няма да можем да обиколим всички поставени цели, си набелязахме пътя към с. Алдомировци. В тази посока на изхода на Сливница трябваше да попаднем на Паметника на капитаните. Уви, така и не го видяхме, а за указателна табела и дума не можеше да става. Очаквахме такава поне към Първия войнишки паметник до с. Алдомировци, който има честта да е единственият в района, попадащ в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Като се емнахме по едни пътища в прекрасния слънчев неделен ден, края им нямаше да видим, докато децата не се усетиха, че отдавна трябваше да сме стигнали. Възрастните обаче не можехме да приемем, че до първия войнишки паметник, издигнат у нас, няма никакво упътване. Връщайки се назад все пак открихме пропуска си - имало една наклонена, поовехтяла информационна табела на шосето. От нея тръгва запусната екопътека. Преодолявайки страха от шубрака и от онова, което може да се крие сред него, се впуснахме по въпросната пътека без ясна представа колко ще вървим. Оказа се, че мястото все пак е много приятно. Сенчестата алея преминава чрез мостче до дървени стъпала, около които някога е имало пейки, и след кратко изкачване се оказваме край местното гробище. Именно до него е Първият войнишки паметник у нас, а инициативата за издигането му е още от 1885 г. Монументът, който е и костница на българи и сърби, е изграден с доброволните дарения на офицерите от 7-и пехотен Преславски полк. Основите са положени през 1891 г., откриването е същата година в присъствието на княз Фердинанд.

Днес паметникът е в добро състояние, не е разбит, нито се руши, но около него няма нищо, радващо окото. Екопътеката и беседката до монумента, които са изградени през 2013 г. по европроект за 700 000 лева, бавно се разпадат и без поддръжка скоро няма да ги има. Осеяни са и с боклуци от неблагодарни потомци.

На връщане не се отказахме от намерението си да намерим Паметника на капитаните. Този път свърнахме по всички пътеки вляво на пътя и накрая уцелихме вярната. Монументът е близо до бивши казарми и това е единственият ориентир - видите ли разпадащи се сгради, значи сте на прав път. Пътечката, която тръгва към него, е романтична в този сезон - оранжевите и жълти багри по дърветата и опадалите листа създават подходяща атмосфера на мястото. Монументът е доста по-нов - от 1985 г., и е издигнат по случай 100 години от героичната победа на родната армия в Сръбско-българската война. На пет символични щика с височина 11 метра са долепени бюстове на петимата капитани - Анастас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпий Панов и Атанас Узунов. С бърз прочит на биографиите им оставаме изумени, че трима от тези петима герои няколко години след подвига си са убити от българи заради дейността си.

След трудното откриване на последните два монумента и заради напредването на деня, се отказахме да дирим още два паметника в околността. Единият от тях бе мемориалът "Новото гробище над Сливница" в местността Длъгшан. Той представлява кръст-паметник и е открит и осветен на 1 юни 2010 г. по повод 125 години от Сръбско-българската война. Другият ни пропуск бе паметникът на международния път Е80, издигнат по идея на Фондация "Паметници на българската слава" през 2005 г. за 120-годишнината от войната. Бързаме да стигнем до друго историческо място, за което всеки българин е чувал, дори да не знае историята му в подробности - Гургулят. Селото е само на няколко километра от Сливница и над него все още се издига Пантеонът "Майка България". Все още, защото след няколко години може и да го няма. Месец след месец той се руши, показва се арматурата му, мазилката пада. Отдалеч той все още е величествен, подобен на пресечена пирамида, розовеещ монумент, по-наблизо погледът е привлечен от статуята на жена, символизираща майка България, поставен в центъра на пантеона, а съвсем отблизо се набиват на очи следите от безстопанствеността, немарата и бездушието.

Много е трудно да обясниш на невръстната си челяд, защо паметници на минала слава не могат да се открият сред храсталаци, защо са забравени или се рушат. Дано оцелеят поне, докато ги видят техните деца.

COVID-19: Лек спад на новите случаи

автор:Дума

visibility 173

Медиците отново с призив: Да се запазим здрави!

автор:Дума

visibility 192

Само хора на Гешев в европрокуратурата

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 207

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ