16 Юли 2025сряда04:00 ч.

Антология

Поезия

Нови стихотворения от Евелина КованджийскаНови стихотворения от Евелина Кованджийска

/ брой: 213

visibility 3507

ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА е родена на 26.10.1976 г. в гр. Панагюрище. Има магистърски специалности по "Компютърни технологии", "Английска филология", "Европейска магистратура по превод с немски и английски език". Работи в областта на софтуера и преводите с немски и английски език. Многократно е отличавана с награди за поезия. Автор е на стихосбирките "Бели сънища", "Боси очи", "Разказвам тишини", "Косач на звезди", "Жадни за обич слънца", "Последна земя". Втората й книга е отличена с награда "Кураж" 2010 на Съюза на инвалидите в България.

Бяла обич

Омеквам като трева залюляла и устни,
                                 и длани -
безименна, безнадеждна и просто сама.
И кълнове обич се губят в пороя на тихата
                                 твоя земя.
Не хвърлят светулките блед отпечатък във
                           тъмната глъбина.
Рисувам със сенки по твоето тяло и ставаш
                               висока гора.
Къде да се скрия, когато и птиците не помнят
                              пътя към теб?
Вървя без душа по кривите линии на своята
                              светла съдба.
А после метежният вятър простира над мене
                        ръце - да ме вземе.
Далече от тук, някъде много далеч.
И бялата обич е само последното цвете,
в която набъбва дъждът син и бос.



Има ни

По уличката тясна грее слънчоглед, в ръката
                           на момиче спрял.
Дъждът целува сякаш полудял, а рамената ти
                     са прегорели от любов.
Със пролетния дъх въздъхваш сякаш страж на
                         умореното ми тяло.
И хукваме - по-боси от деца, по-силни
                           от земя нататък.
Илюзията, че си жив, расте във теб и вече
                  вярваш в белите кокичета.
А аз съм свещ в ръката ти поникнала, с  
                последната молитва за живот.
И Господ взема нашите ръце под купола на
                             облаците сини.
Последна крачка, болка от любов, с нюанс на
                     светлина и пак ни има.



Стръкче доброта

Разсмиваш утрото в бокала на живота, тъй
                  топъл, вдъхновен и твой.
Върби полягат в тъмните ти вени, рушиш
                       небето в полет нов.
И всяка крачка в бъдното прорязва резка по
                     ствола на едно дърво,
което и след тебе ще разказва какво е болка,
                            и какво любов.
Далече някъде разкъсва роза мрака, без
                   полюсите радост и тъга.
Ръцете ми оплитат в тишината конеца на
                       съдбата ми без зов.
Ще догорят фенерите, ще падне в босите нозе
                           последното небе
и ще рисувам само онази светлина, която в
                                теб расте,
а аз ще бъда повод за онази тиха обич,
                          която разсъблича
добротата в теб до малко стръкче, което
                       стискам за последно
във онази длан, разсипваща по устните сълзи.



Не, не плача

Живея в черупката на орех и не плача,
        от както тихо се загубих във снега.
Расте сълзата сутрин, вечер пада, но не е
                            моя, не, не е.
Рисувам с тъмни щрихи онова, което пареше
                          във мен, гореше.
Земя ли бе, ръка или съдба? Сънувах само
                     плиснали реки и пейки.
На пейките се криех от дъжда, а той
                 прииждаше студен и мрачен.
По коловозите на залеза вървях, а пръските
                  от болка все ме следваха.
Сега във мен расте и онзи мрак - единствен,
                 търсещ горестта и смисъла.
Разцъфнаха игликите в нощта и светлината
                     пада косо над тревите,
в които ти ме учеше да скитам.



Тиха светлина

Далечните пробудени облаци от сажди
              на бурята, която в мен тупти
са сякаш крясъкът на хищна птица в онази
                  мрачина от парещи звезди.
И тръгва пътникът към ромона далечен, а
          вятърът боли във дланите дълбоки.
Да криеш тишината във мъртвилото на дните си
               е да рисуваш дъжд безименен.
Той тръгва сам по жиците към светлата,
              разпукнала се като вишна гръд
на стихналата вис и само тихо плаче като
               сънено дете, и търси, търси.
Какво ли ще намери? Зрели устни? Ръка
                 притиснала небесната гора?
Крилете ми са счупени. Крилете. А някога се
                              учех да летя.
Ще прорукуваш есен, някога когато над мене
                       падне целият ти свят
и ще вървя напълно непозната, а ти ще бъдеш
                              тиха светлина.



Път

Живеем още в сивите стърнища на пролет
                               подарена ни
в онази тихата тревога, газеща през парещи
                            треви и корени.
Люлеем се във празното гнездо и трябва да
                сме живи, до последно живи.
Ресниците ни пазят капка доброта, сълзите ни
                              не са фалшиви.
Ти вярваш ли, че мога да излъжа, когато
                           пламъците парят?
Не ме рисувай скитаща и питаща, отдавна ме
                  откъсна като стрък живот.
А тихата, сподавена мъгла събаря ни в
                 дълбокото на мрачното небе.
И прерисувана в съдба, земята е последният
              ни спътник в пътя ни към ада.

Правителството с нови мерки срещу спекулата

автор:Дума

visibility 1649

/ брой: 128

Прасковите ще стигат 8 лева за килограм изкупна цена

автор:Дума

visibility 2145

/ брой: 128

До софийското летище вече има денонощен транспорт

автор:Дума

visibility 1576

/ брой: 128

Франция ще удвои бюджета за отбрана

автор:Дума

visibility 2045

/ брой: 128

Протест спря кораб с оръжие за Израел

автор:Дума

visibility 1837

/ брой: 128

Сблъсъци между мигранти и испанци

автор:Дума

visibility 1861

/ брой: 128

Френски затворник избяга, скрит в багажа на съкилийник

автор:Дума

visibility 1374

/ брой: 128

Скъпооо

автор:Аида Ованес

visibility 1821

/ брой: 128

Тъмни векове

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1720

/ брой: 128

Спортът ни не е умрял

автор:Владимир Николов

visibility 1772

/ брой: 128

Тихото задлъжняване на българските домакинства

visibility 2058

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ