Отбранителна политика по нашенски

Споходи ни поредната радостна вест откъм ведомство, което кой знае защо все още се определя като министерство на отбраната. Няма нужда от главно "М". От състава на ВМС се снема единствената ни подводница "Слава". Вечна й слава! Както и на последните ни за вечни времена славни подводничари. Нашата субмарина не е торпилирала нито "Варяг", нито "Хамидие", нито нещо друго и слава Богу, че не се е наложило. Но тя беше темел за българския военноморски респект в Черноморието.
Махат я, защото й свършил ресурсът. Не е ясно кой ресурс и много ли е скъпо да се удължи. Нали помните, че по едно време всички изтребители изведнъж останаха на земята заради изтекъл срок на годност на пиропатроните за катапулта и колко дълго се кумиха да купят ли нови заряди за няколко хиляди, или просто да нарежат целите аероплани. Като стана дума и за авиация, от миналата година са отменени скоковете на българските военни парашутисти, защото няма нито един десантен самолет и вертолет. Всичко се мотивира с липсата на средства. По същата причина сега съкращават и още няколко хиляди личен състав. Другарят генерал Аню Ангелов, шеф на военното ведомство, очевидно владее подхода на другаря Сталин за премахването на нещо, което създава проблеми, било то подводница, самолет, човек.
Всъщност да приемем ли липсата на средства като приемливо оправдание за затриването на отбранителната способност на страната? Не е логично. България е на второ място в ЕС по размер на военния бюджет като процент от вътрешния брутен продукт. Защо не сме на второ място по военна мощ? В абсолютни числа това са два милиарда. Че парите ги има и се отпускат за отбраната е ясно и прозрачно. От култура, наука, образование, здравеопазване, социални дейности и откъдето щете, се реже поголовно. От военния бюджет не. Всичко това е ясно. Къде потъват тези пари обаче е секретно.
Не купуваме нови оръжия и техника. Няма пари. Не строим съвременни военни бази (да не казваме казарми), полигони, съоръжения и инфраструктура. Няма пари. Не оборудваме поделенията си с колективни и индивидуални защитни средства, за да създадем войника на бъдещето. Няма пари. Закрихме военната наука, развойна дейност, оръжейно производство. Тук "няма пари" е най-нелогично, защото от тях идваха много, много пари. Сега няма да повдигаме вечния въпрос за средствата от военни имоти, снети въоръжения и техника и пр. Сега питаме конкретно за харченето на бюджетните средства. Не са малко и не могат да се осчетоводят само с мисиите зад граница, които впрочем нямат връзка с националната ни отбрана.
Този много сериозен въпрос не е предмет на малък коментар, а на по-дълбок анализ. За целта обаче е необходима прозрачност. А тя може да се постигне след широка обществена дискусия и ако е нужно - след строги проверки.