20 Януари 2021сряда03:36 ч.

Разноцветни кръпки кичат блоковете

Нужен е нов модел на финансиране при санирането на панелките

/ брой: 106

visibility 1443

Боряна Здравкова, кандидат за народен представител от КБ, 25 МИР, София

За саниране и енергийна ефективност в България се говори вече над десет години, но реално днес нито една от политиките и мерките, разработени и прилагани от държавата, няма реален ефект върху панелните многофамилни сгради, които в България са около 12 000 и представляват една огромна част от крайната енергийна интензивност (КЕИ) на брутния вътрешен продукт (БВП).
Секторът на домакинствата, заедно със сектора на транспорта, формират около 50% от крайното енергийно потребление (КЕП), а не участват пряко или изцяло във формирането на БВП.

Съседското неразбирателство

превърна жилищните блокове в свои жертви и ги окичи с разноцветни кръпки изолация и всевъзможни марки дограми. Това се получи, когато българите решиха да обновят панелните си жилища индивидуално, а не комплексно.
Срокът за регистриране на сградите и входовете в режим на етажна собственост отдавна изтече, но общините и до момента не знаят каква част от блоковете на територията им са обхванати от регистрите. В същото време при осигурени около 70 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие" за саниране на повече от 600 жилищни сгради, сдруженията на собственици у нас засега са доста ограничен брой - за пример във Варна има 7, а в Пловдив 5 такива сдружения, които от миналата година се водят в публични регистри.

Моделът засега се "чупи" при кредитирането

Необходим е нов модел за финансиране на мерките по енергийна ефективност на частния сграден фонд, който отчита моментната социално-икономическа ситуация в страната, както и социалния микс на собствениците на панелни жилища.
Необходимо е да се предприемат коренно различни СОЦИАЛНО НАСОЧЕНИ МЕРКИ.
За съжаление наличната нормативна уредба в България, както и програмите и фондовете за финансиране, налични към момента, не се радват на широка популярност сред собствениците на панелни жилища по обективни причини.
Законът за етажната собственост не въвежда определен срок за провеждане на обследване и сертифициране на панелни сгради частна собственост, което донякъде е оправдано предвид неадекватната законова рамка по отношение на управлението на многофамилни сгради. От друга страна, обаче това оставя много голяма част от сградния фонд извън задълженията за спазване на този закон. Според Наредбата за техническите паспорти на МРРБ срокът за паспортизация на панелните жилища, които влизат в пета категория, която е дефинирана в същата наредба, е до 31.12.2016 г.
След изтичане на сроковете по съществуващи строежи, различни от държавна и общинска собственост,

кметът на общината възлага

съставянето на технически паспорти на строежите, за които те не са съставени за сметка на техните собственици, като за извършените разходи общината се снабдява с изпълнителен лист за събиране на вземането съгласно з 2, ал. 1 ЗУТ.
Въпросът е, че след като общините така или иначе преди изтичане на този срок ще са задължени да извършат паспортизацията за тяхна сметка, защо да не могат на същия или подобен принцип да извършат и самото саниране за тяхна сметка, като се търсят взаимно изгодни и приемливи решения за договорни отношения между собствениците и общината?
Държавата трябва да поеме санирането на панелките както от техническа и организационна, така и от финансова гледна точка на 100% и то спешно.
Ако искаме санирането наистина да се случи и да спазим всички срокове, поставени ни от Европа, и да няма санкции ни е нужен изцяло нов модел на финансиране на санирането на панелките, при който банките са изключени от схемата.
При този вариант биха могли да се спестят около 10% разходи от самото саниране на гражданите, както и да се ускори изпълнението на програмата и да се спазят необходимите срокове.
Вариант за това има, но явно през последните 4 години нямаше желание това да се случи. Вместо това сме свидетели как санирането в половин България удари на камък, тъй като отне близо година на Лиляна Павлова да си избере проектни мениджъри, които да извършат енергийното обследване.
Проблемни бяха регионите Югоизточен и Северен Централен, тъй като там нямаше желаещи фирми. А защо? Защото нямаше яснота какви ще са броят и площта на съответните сгради на територията на районите, на които ще трябва да се извърши обследване...

От 2009 г. ГЕРБ обещаваха

да преобразят панелните квартали, а енергийната ефективност, и в частност санирането, са изтъквани от премиера Борисов и президента Плевнелиев като основен приоритет.
Санирането беше сочено дори като основен предтекст, за да се откажем от АЕЦ "Белене", въпреки че, когато ГЕРБ дойдоха на власт, едно от обещанията им бе да построят централата.
Друг е въпросът, че санирането не може да замени необходимостта от нови атомни мощности, тъй като след няколко години, когато започнем да вадим от експлоатация ТЕЦ-овете, неминуемо ще имаме нужда от нови мощности.
Сега същият този човек Борисов е кандидат за народен представител от 25 МИР, обхващащ територията на точно тези панелни квартали, за които той не направи нищо, а сметките за ток на хората бяха двойни и тройни през зимните месеци.
Не ви ли е срам, г-н Борисов, какво направихте за тези хора, та сега искате да ви изберат?! Това е цинизъм!
Към днешна дата, питам аз, какво стана с енергийната ефективност? Бойко избяга и остави Плевнелиев и служебното правителство да "запушват дупки". Защо го казвам?
Защото в последните няколко дни служебното правителство лансира една идея, която аха да е добра, ама не съвсем!
Какво ни се предлага? 75% безвъзмездно финансиране вместо 50% и пак домсъвети, сдружаване, банки, излишни административни и финансови тежести върху и без това достатъчно изнемощелите финансово трудови хора, живеещи в тези квартали.
Банките трябва да бъдат премахнати от схемата за финансиране на санирането на панелките изцяло и държавата трябва да се намеси сериозно в процеса! Стига козметични процедури!

Откъде да дойдат парите?

Решение на проблема има! Необходимо е спешно въвеждане на промени в съответните нормативни актове, касаещи повишаване на енергийната ефективност в сградния фонд, които да дават възможност общините да отговарят за енергийната ефективност на всички сгради, намиращи се на прилежащата им територия без оглед на тип собственост (публична или частна). В момента те имат задължение само що се отнася до общинската собственост.
Следващият етап е да се отворят нови, отделни целеви схеми през новия програмен период (2014-2020) за безвъзмездно финансиране на дейности по енергийна ефективност на териториален принцип, които предоставят 75% безвъзмездно финансиране. Бенефициенти по тях ще бъдат общините, като по този начин изземат част от функциите на неработещата форма на сдружаване на собствениците. Тук целево ще се финансират изключително дейности по саниране на многофамилни панелни и ЕПК частни жилищни сгради на територията на дадената община с европейски средства.
Останалите 25% от финансирането биха могли да се осигурят чрез парите, натрупани от търговия с въглеродни емисии, посредством извършване на необходимите законови промени в Закона за ограничаване на измененията в климата и чрез даване на пряк достъп до тези пари на общините, които да насърчат чрез тях енергийната ефективност в домакинствата, живеещи на тяхната територия, на квотен принцип. Това може да стане чрез създаването на екофонд, в чието управление могат да участват и общините.

Как да бъде организирано?


Общините поемат финансирането и организирането на санирането  на частния сграден фонд на 100%, като предлагат на собствениците БЕЗЛИХВЕНА схема за издължаване на техния дял от ремонтните дейности и проектантските услуги (25%).
Връщането на парите може да се осъществи през местните данъци и такси за определен период от време.
Така постигаме намалена крайна цена на процедурите по саниране с около 10% чрез изключване на банките от процеса на кредитиране, намалена социална тежест върху гражданите, повишена усвояемост на европейските средства, повишен интерес към енергийната ефективност в панелките чрез опростени процедури за собствениците, намалена инфлация посредством намаляване на енергоемкостта на икономиката и най-важното - отваряне на нови работни места в общините и в бизнес сектора.
Опитът сочи, че енергийното саниране на апартамент от 75 кв. м струва средно 10 000 лв., при 75% субсидия допълнителното натоварване на семейния бюджет може да се сведе до 50 лв. на месец в продължение на 4 години или 100 лв. в продължение на 2 години под формата на лизингова схема към общината, на територията на която е имотът.
Да, уважаеми граждани, това е възможно!

Само 500 аптеки работят с електронни рецепти

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 13

БСП създава обединение срещу ГЕРБ за честен вот

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 13

БНБ очаква по-високи лихви по кредитите

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 13

КЕВР разреши на "Еврохолд" да купи "ЧЕЗ Разпределение"

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 13

Ръст в производството на сирене с палмово масло

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 13

Европейците убедени: Китай изпреварва Америка

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 13

Харадинай иска референдум за обединение с Албания

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 13

ЕК: 70% европейци ваксинирани до лятото

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 13

Кратки новини

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 13

НИМ открива годишната си изложба

автор:Велиана Христова

visibility 116

/ брой: 13

2021-ва - година на втория шанс?

visibility 148

/ брой: 13

Ще има ли София планетариум?

автор:Деси Велева

visibility 124

/ брой: 13

Безработица по стар сценарий

автор:Ева Костова

visibility 132

/ брой: 13

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ