Сладкодумният разказвач

Проф. д-р Атанас Божков бе един от основателите на катедрата по "История и теория на изкуството" и неин дългогодишен ръководител. Чел е лекции също в Българската консерватория и в Софийския университет. Автор е на повече от 30 книги и над 500 научни студии, статии и рецензии, публикувани в България и други европейски страни.
Проучвал е миниатюрите от хрониката на Йоан Скилица (XI-XII век) в Мадридската национална библиотека и на тази тема е защитил в Москва докторска дисертация. Под неговото научно ръководство са изградени специализираните музеи за икони в Криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София, в метоха на Банско и в Трявна. Неговите обобщаващи трудове върху религиозното изкуство в България са преведени и издадени в Берлин, Лондон, Майнц, Женева, Букурещ, Реклинхаузен и др. През 1969-1973 г. три негови представителни тома са отпечатани на немски и френски език.
Сред книгите му са "Човекът и изкуството", "Изображенията на Св. св. Кирил и Методий през вековете", "Българско изобразително изкуство", "Тревненската художествена школа", "Die Bulgarische Malerei - Von den Anfangen bis zum 19.Jahrhundert", "Илия Петров", "Художественото наследство на манастира Зограф", "Търновска средновековна художествена школа", "Bulgarian Icons", "Български приноси в европейската цивилизация" (2000). Бил е генерален консул на България в Сан Марино (1972).

Този истински благородник, макар и не със синя кръв, учеше не едно поколение студенти на тънкостите при тълкуване и разбиране на изкуството. Вчера се навършиха 84 години от рождението на проф. Атанас Божков, виден български изкуствовед и изключително достойна личност. Той бе любим преподавател на студентите от Художествената академия и Историческия факултет на Софийския университет през 80-те години. Няма да изброявам огромните му приноси към историята на българското и световното изкуство. Другарувал с най-изтъкнатите представители на културния български и световен елит, проф. Божков беше обаятелен събеседник независимо пред каква аудитория говореше. Той си отиде на 11 март 1995 г. Тогава българското образование, наука и култура загубиха един от жреците си.
Неговият курс по "История на изкуството" ще се помни от бившите му студенти. Щастливи сме, че ни е преподавал, казват те, помнейки лекциите му за Микеланджело Буонароти, Леонардо, импресионистите, та чак до Де Кирико. Ако не бяха лекциите на проф. Божков, във Флоренция щях да бъда като една от многото туристи, а не като познавач на периода, историята на града република, колосалните таланти, творили тук в живопис, скулптура и архитектура.
Отличен познавач на православното изкуство и архитектура, проф. Божков не отказваше да коментира със студентите си необичайни детайли в неизвестни църкви. Обичаният интелектуалец подаваше ръка на завършилите младежи, пишеше им блестящи препоръки.
Проф. Божков беше голям сладкодумец, припомня журналистката Милена Николова.
Той беше образец за преподавател, заяви доц. Валери Колев, който е бивш негов студент, а сега преподава в Софийския университет и Националната художествена академия. 
След промените през 1989 г. и падането на Берлинската стена проф. Божков се стремеше да разшири възможностите на българското изкуство зад граница. Той водеше в страната ни известни галеристи от Острова, които четяха лекции в Художествената академия и търсеха наши таланти, чиито произведения да включат в изложби.
В интервюта за пресата проф. Божков оставяше неповторимия си почерк.
В България няма благородници по кръв, а по сърце и дух. Проф. Атанас Божков беше такъв, никога не е бил надут и аристократично високомерен при все всичките си знания. Питам се как ли чувството му за естетика и хуманност щеше да издържи на това, което става в България днес? За мен проф. Божков е българският Кенет Кларк.
Рядко в нашия интелектуален елит се срещат подобни изключителни личности, затова и паметта за него е жива.