Стихотворения от поети антифашисти

Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е посветен на светлия празник 9 септември и на поетите антифашисти. Мнозина от тях намериха смъртта си в битката с кафявата чума, но техните стихове продължават да воюват за едно по-светло, свободно и справедливо бъдеще...
Приятно четене.

Към родината

Сергей Румянцев

Към тебе любовта ми е безбрежна,
родино моя, моя плът и кръв:
ти светло божество си, майко нежна,
а всяко твое чедо - лъв.

Ликуваш ли - от радост аз немея,
скърбиш ли ти, и аз със теб скърбя:
ти песен си, а аз съм ек от нея -
една е нашата съдба!

Една, една ни мисъл вдъхновява,
един ни идеал зове напред
към подвизи велики и към слава -
той Симеонов е завет!

И ний вървим задружно с теб, родино,
и ний вървим, и все напред вървим…
С постигнатия блян, мечтан с години,
кога ли ще се поздравим?!

Аз вред съм с теб из твоя път безкраен,
през теб минава моя земен път;
за теб ще умра в някой край незнаен,
родино моя, моя кръв и плът!



Закана

Христо Ясенов

Над стария замислен град се стели
мъгла и дим, мъгла и ведър дим...
И вятърът - бездомен пилигрим -
развява плахо сънищата бели.

И ний вървим, и крепнем, и вървим
низ тоя град от живи и умрели -
и в порива на устремите смели
изграждаме, владеем и рушим.

И всеки ден за нас е нов закон,
и всеки зов - един съборен трон
за ордата престъпна и пияна.

И в мъката на всеки смъртен грях,
и в трепета на всеки стон и смях
цъфти и зрее нашата закана.



Сега сме пак със стария огняр

Христо Кърпачев

Сега сме пак със стария огняр
на пейката пред старата му къща...
Той вече ми е близък, скъп другар
и радостта ми вече се завръща.

"Живота ни е лош, но хората са криви
Обичай го! Ще стане по добър...
Ще минат утре есените сиви
и ще разцъфнат пролети за нас..."

И все така замислен ми говори,
и сякаш гали моята душа...
Вълшебна книга сякаш ми разтвори,
и нови мисли почвам да чета.

И все така със стария огняр -
в огнярната, пред бедната му къща
и вече ми е скъп другар,
а прежната ми бодрост се завръща.


Криза

Кирил Маджаров

Едно особено понятие,
една коварна дума -
надвиснала като проклятие,
преследва като чума.

Тя сякаш е електризация -
и плаши, и нервира;
обаче с най-вежлива грация
се здраво инсталирва.

Стопанството е във стагнация,
безброй са безработните
и даже с ловка дипломация
не носи мир живота.

И ето: гърчи се в парализа
капитализма целия -
изглежда, нужна е анализа
и по-конкретно дело…


Отзиви

Христо Козлев

О, мои бедни, угнетени братя,
кажете ми защо сте във тревога?
Защо са ви набръчкани челата?
Какво ви тук вълнува днес най-много,
и тегне като камък на душата?
                                 - Войната.

Кажете ми, сред тази люта зима
защо сте тъй затънали в неволи
и чезнете в тегла неизразими?
Кажете, кой ви днес остави голи,
боси, гладни и без чизми?
                                - Фашизма.

Но в тази черна робска орисия
нима не виждате надежда близка?
Сред тази всекидневна залисия
нима не сгрява ви звезда лъчиста,
предвестница на участ по-щастлива?
                                          - Русия.

О, мои бедни, угнетени братя,
кажете ми къде е изхода от злото
и как да се спасиме от теглата?
Кажете начин да строшим хомота,
за да настане радост на земята?
                                   - Борбата.