Управленско високомерие

На Стоичков невинаги трябва да му се отговаря - така Цветан Цветанов реагира на коментара на Камата за корупцията в българския футбол и бездействието по въпроса на властите, което го карало да започне да се съмнява, че "и той (Цветанов - б.а.) е в играта". На какво отгоре е това високомерие на министъра спрямо един от най-успелите българи! На овладяната битова престъпност, която души България? На провалените, поради калпава работа на подведомствените му, "знакови" дела срещу корупцията по високите етажи на властта? На телевизионните етюди с екзотични заглавия, които по правило завършват с освобождаване поради липса на доказателства на проснатите по корем? Когато ведомството му постигне стандартите - не на Борисов, а световните, тогава Цветанов може да си позволи да преценява кога и на кого да отговаря. Защото Борисовите стандарти по отношение на световните са като съотношението "Бистришки тигри - Стоичков".

Снимки БГНЕС

Това високомерие не е частен случай, не е изключение. Тонът за него дава лично началникът на вътрешния министър. Примерите са всекидневие. "Къде пише, че трябва да ме питате каквото ви дойде на акъла", навиква за пореден път журналистите. Кой да му обясни, че няма лоши въпроси има лоши отговори. Срязва безцеремонно интервюиращата го Диана Найденова, че ако ще прекъсва монолога му с въпроси, да си поканела някой друг в студиото. Не крие досадата си от петъчния парламентарен контрол, където трябва да отговаря на депутатски питания, разбира се, ако Цецка Цачева услужливо преди това не ги е отклонила.
Установява се, че резолюцията на премиера, с която се разрешава превозът на "бистришките тигри" с правителствения "Фалкон", е сложена 3 дни след осъществяването на полета, когато скандалът взе, че гръмна. Реакцията: "Месец и половина само с това се занимават". И кисело-високомерна гримаса, която изключва даването на задължителните обяснения за това фрапиращо документирано своеволие. Обяснения, задължителни в други страни, където демокрацията непоправимо е разглезила обществото.
Да поясним за

зловредното разглезване

В началото на 2011 г. тогавашната външна министърка на Франция и дългогодишен политик Мишел Алио Мари, наричана МАМ, беше принудена да подаде оставка, защото е пътувала със семейството на коледна ваканция в Тунис с частния самолет на бизнесмена Азиз Милед, близък на властвалия 33 години туниски президент Бен Али. А по това време северноафриканската държава се тресеше от бунта, който доведе до свалянето на диктатора. МАМ си отиде завинаги от политическата сцена, без да е нарушавала някакви правила или наредби, без да е шмекерувала с документи, просто се е качила на политически неподходящ самолет. Демократически глезотии и престараване, които будят само присмеха и съжалението ни.
След като паролата за високомерието идва от най-високо място, не е чудно, че то става стил на управниците ни, дори на новоизлюпените. "Много несериозно! Отказвам да коментирам тази тема", отговаря министърът на икономиката Делян Добрев в парламентарните кулоари на въпрос дали спирането на строителството на АЕЦ "Белене" ще доведе до срив на икономиката и до фалит на държавата. Това за срива и фалита впрочем е твърдение на премиера Борисов от 8 април 2011 г., но в ГЕРБ привечер опровергават това, което са твърдели по обяд, така че април 2011-а си е направо Средновековие. И на какво отгоре наистина е това разрастващо се високомерие - на опоскания резерв, на съсипания среден и дребен бизнес, на замрялата индустрия и гърчещо се селско стопанство, на отиващите си чужди инвеститори, на фалиралите железници, на растящите главоломно цени и топяща се покупателна способност, на замразените пенсии, на бездиханните реформи в здравеопазването и образованието, на това, че сме двойкаджиите в ЕС!
Високомерието обаче не обяснява изцяло арогантното говорене и въобще безцеремонното публично поведение на Борисов и сие. Тази компания си е изработила тотална обтекаемост, край която се приплъзват всякакви критики, обвинения за провали и нарушения, свидетелства за неспазване на закона. Историите с Мишо Бирата, ходатайството за назначаване на привлекателна служба на "тоя, дето ритаме мачле в неделя", разходката на "тигрите" с фалкона и поставената post factum резолюция - това просто са само добилите по-голяма публичност афери. А заменките кон за кокошка, а нагласените търгове, а концесиите, водещи до милиарди загуби за бюджета, а вилнеещата под най-висока протекция горска мафия...

Скандалите гръмват от ден до пладне

влиза в действие обтекаемостта, иронични реплики от рода "на Стоичков невинаги трябва да му се отговаря", "месец и половина само с това се занимават", "много несериозно, отказвам да коментирам темата" и... толкоз. Не бащиния, а феодално владение, в което феодалът и свитата му са и закон, и власт, и съдник, и покровител на онзи, който им носи изгода. И никой за нищо не може, а ако може - не иска, или се страхува да им търси сметка.
И така ще е, докато дори оскотели от недоимък и труд селянки даряват на скъпия гост домашно изплетен пуловер, а плувнала в сълзи гардеробиерка в Сатиричния театър със застинала от 3 години минимална заплата промълвя: "Доживях да го видя". Без да говорим за другите, заинтересованите, участващите или надяващи се да участват в далаверите, подопечните медии, дежурните блогъри - хулители на комуноидите и руската измет и трубадури на герберастията.
Било е вероятно в края на 1987-а или началото на 1988-а. Десетина журналисти бяхме поканени на вечеря от тогавашния американски посланик Сол Полански. Вече беше осезаема кризата в социалистическата общност, разсъждавахме за вероятните пътища на развитие и в типичния си безцеремонен стил, Полански изстреля въпроса: "А от Живков как ще се отървете?" И тук известният журналист Петър Кожухаров, струва ми се тогава беше зам.-председател на Комитета за телевизия и радио, находчиво отговори: "Вероятно трябва да разчитаме на естествените закони на природата". Вярно, с Живков малко по-различно стана. Но ако трябва да разчитаме на естествените закони на природата да ни избавят от некадърните ни, но високомерни и обтекаеми, сегашни наши управници, блазя ни. Здрави са, в разцвета на силите си са, спортуват - кой футбол, кой тенис, кой голф, кой крос, и заявката им засега е за още един мандат. А ако рекъл Шефът (господ) - и до 2030 г. Ликуй, народе!