Защо българското национално знаме е без герб?

Полковник о.з. Иван Ст. Иванов, вексилолог

През последните години ставаме свидетели на масово навлизане на трицветни знамена с изобразен в средата на трицвета съвременният герб на Република България. Ето че този факт доби "развитие", като държавният символ е поставен в близост до дръжката на знамето. И в двата случая е нарушен чл. 166 на Конституцията ни от юли 1991 г., постановяващ, че "Знамето на Република България е трицветно, бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу". По този начин почти се възстановява чл. 23 от Търновската конституция от 1879 г.
Има данни, че тези знамена са с китайски или турски произход и са се разпространявали с търговска цел. По изместването на герба към дръжката наподобява минали времена и сигурно вече се произвеждат от български фирми. Могат да се направят много изводи, като например непознаване на Конституцията от производители, разпространители и купувачи или подражание на герба ни от социалистическо време. Но масовата им употреба по времето на демонстрациите на "умните, способните" и богатите срещу правителството на г-н Орешарски ни карат да мислим, че "шареното" е направило впечатление. Дори на копривщенския събор миналата година на поляните се развяваше такова знаме. Това става и днес, когато граждани демонстрират против едно или друго решение на управляващите или по стадионите и спортните зали при различни мероприятия.
Прави впечатление, че това не се забелязва от управляващите и не се вземат никакви мерки за осъждане поне. Телеканалите, дори и националната телевизия, ги показват с акцент.
Струва си да влезем в историята, за да поясним на читателите някои факти. За пръв  път върху военни знамена на българските волонтири, участници в Кримската война (1854-1856), е изобразен българският герб от "Стематография", издадена от Христофор Жефарович през ХVІІ в. Тя представлява коронован испански герб, в който е изобразен изправен, коронован и въоръжен лъв, обърнат на дясна хералдически страна, т.е. наляво, гледано срещу герба. Подобни гербове намираме и в гербовници от западни и илирически автори. Ето откъде се поява и изображението на лъва върху знамената от борбите за освобождение на българите от турско робство. На публикуваното трицветно знаме, изработено от Стилияна Параскевова, лъвът също прилича на този от "Стематографията" на Жефарович, също обърнат на дясна хералдическа страна. Справедливо е да се мисли, че на значките на калпаците на българските въстаници от 1876 г. са поставени лъвчета, подобни на лъва от българския герб на Жефарович. Т.е. този лъв има историческа стойност и "биография". Защо бащите на Търновската конституция не го поставят на трицвета е трудно да се отговори, още повече, че председателстващият по време на поставянето на въпроса за "националните бои" от Никола Михайловски, Петко Каравелов, предлага "историци и археолози" да излязат с решение. Въпреки възникналите спорове между него, Петко Рачов Славейков и Константин Стоилов. Така трицветието остава без герб.
Умните ни народни представители в 7-то  Велико Народно събрание приемат възстановяването на голото трицветие, наложено от "специалисти", изповядващи нерепубликански убеждения, въпреки проявеното желание и тълкование за "историческа" справедливост. Знамето с герба на Народна република България просто им бодеше в очите, независимо че този герб не отговаряше в много отношения на хералдическите принципи и изисквания към този символ.
Може да се допусне, че българите са харесвали трицвета с герб и затова тази вносна измишльотина е добила гражданственост. Пък и защо да се изненадваме. Законността в републиката не винаги се уважава и изпълнява и съответните органи обикновено не вземат мерки.
Справедливо ще е да поставим и въпроса защо в Република България няма "Ден на националното знаме". Авторът на тези редове от 2014 г. няколко пъти прави предложение до Народното събрание, правителството и военното ведомство. Някои печатни издания публикуват част от тези предложения. Нещо повече. Патриотичните организации на СОСЗР, Възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, Съюзът на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на военния си дълг и др., по негова инициатива правят обосновани предложения многократно до посочените фактори. Не само че не се решава въпросът, но и отговори на тези предложения няма.
За сведение на читателите на уважавания в. ДУМА, "Ден на националното знаме" имат повечето от държавите в света. В САЩ е установен още през ХІХ в., в Руската федерация по времето на президента Елцин е публикуван указ за такъв ден и той се чества всяка година. Най-старият такъв празник е узаконен в Кралство Дания. Такъв ден имат всички бивши съветски републики, латиноамерикански държави, балканските ни съседи и др. Прави впечатление, че както на запад, по света, така и у нас запалянковците на спортните състезания рисуват върху лицата си държавните си знамена в знак на подкрепа и любов към националните си отбори. И това може би не прави впечатление на българските управляващи и законодатели.
А това говори дори за подценяване на  националното достойнство на българите у нас и по света!


Бойно знаме №1 от Ермитажа, Санкт Петербург - лицева страна

Герб на България от Христофор Жефарович