Здравето не е стока

Проблемите на българското здравеопазване се натрупват всеки ден и стават все по-неразрешими. Образовани млади хора предлагат мерки, които в крайна сметка биха довели до дистанцирането на държавата от националното здравеопазване.
Държавата като организация е функция от своите граждани. Тя съществува чрез тях и заради тях реално, а не виртуално. Правителството, Народното събрание, президентството не решават някакви абстрактни задачи, а реално съществуващи въпроси, които се отнасят непосредствено до живота на българското население.
Строителите на съвременна България още в първите месеци след освобождението през 1878 г. са започнали изграждането на националното здравеопазване. За няколко десетилетия се изгражда областна и околийска структура и база, която се използва и днес. Построени са диспансерите за белодробни заболявания във всяка област, санаториумите в Радунци, Трявна, Искрец, Варна и на много други места. Въпреки войните и националните катастрофи нашите предци са намирали начин и средства да поддържат националното здравеопазване на много добро равнище. Изградено е и селското здравеопазване.

В периода 1947-1989 г. се изгради огромна материална база

- болници, поликлиники, детски и женски консултации, диспансери, балнеолечебни комплекси, почивни станции. Разгърна се профилактичната дейност на всички равнища. Много от споменатото обаче вече е далечен спомен.
Агонията на здравеопазването започна от регистрирането на здравните заведения по Търговския закон като търговски дружества. Разумно обяснение на този факт не може да се намери. Търговското дружеството трябва да формира доходи най-малко колкото разходите, за да съществува, а за да се развива, е нужна печалба. Източникът на доходи е само и единствено пациентът и неговото здраве. Здравето и разумът са определящите елементи на човешката личност.
В нашия случай пациентът се превръща в стока, която се купува и продава в триъгълника "болнично заведение - здравна каса - Министерство на здравеопазването. Българите, които в своята хилядна история не са придобивали блага чрез притежаването и използването на роби, днес са продавани като на хайван пазар.
Здравето, респективно човешката личност, не може да бъде стока. Ако балансът на едно болнично заведение, било то и търговско дружество, е изравнен, не му е останал нито 1 лев за подобряване на дейността. Здравните дейности са нормирани така, сякаш се отнасят до чисто техническа и производствена дейност. Всеки пациент е индивидуален случай, зависещ от комплекса индивидуални фактори, определящи начина и времетраенето на лечението.
Ако болничното заведение формира печалба, тя е само и единствено чрез пациентите. Начините са известни.

Принудително спонсориране, избор на лекари

и екип, намаление на персонала, внасяне на консумативи и т.н. - все известни неща, за които МЗ си затваря очите. Но болничните заведения не правят това, а и други хитринки с удоволствие, а за да съществуват в полза на пациентите. Най-малко медицинският персонал може да бъде обвинен в алчност. Много от тях са притиснати от желанието и невъзможността да си свършат работата както трябва.
Лекарите, които с много труд, упоритост, желание и лични средства са успели да надхвърлят средното професионално равнище, се нуждаят от прилични доходи, за да задържат нивото си и да израстват. Това са скъпи абонаменти за реномирани медицински издания, непрекъснато следене на фармакологията, участие в международни симпозиуми и срещи, кореспонденция, допълнително обучение и т.н. Всичко това е твърде скъпо.
Все по-често се среща разглеждането на здравеопазването като услуга. Това профанизира смисъла и съдържанието на здравеопазването като основен ангажимент на държавата, дължим на своите граждани. Сякаш става дума за ремонт на бойлер. Лекарите не са занаятчии и здравеопазното не е услуга, а комплекс, система  от дейност, дължими от държавата на обществото и отделната личност, за което българите си плащат и доплащат. В този ред на мисли се стига и до смисъла, и до съществуването на здравната каса. Тя консумира за самоиздръжка твърде голям финансов ресурс и е междинен орган с твърде съмнителна ефективност. Повече от 100 години българското здравеопазване успешно се е ръководило от министерство.
Приватизация в здравеопазването вече имаше. Бе приватизирано държавното аптечно управление с огромна материална база, приватизираха се и фармацевтичните заводи. Резултатът е, че у нас в сравнение с европейските държави и Европейския съюз

цените на лекарствата са най-високи

За лечение на заболяване, което по сегашните стандарти се поема от МЗ, на мен за трети път трябва да ми приложат химиотерапия с медикамента Декарбазин. От миналата година МЗ не снабдява онкологичните диспансери с това лекарство. Нуждаещите се го издирват самостоятелно. Бях посъветван да търся лекарството в Турция или Гърция. Проучванията на компетентни хора установиха, че във всички съседни нам държави този медикамент се намира безпроблемно. Купиха ми лекарството от Истанбул за 260 лева. Това не е частен случай, а вече установена практика. Въздържам се от коментар.
Пледира се за премахване на "социалните функции на здравеопазването". Изразеното становище граничи с обикновен цинизъм. Здравеопазването няма други функции освен социални. Разглеждането на здравеопазването като търговска дейност е безнравствено и фундаментално противоречащо на вековните български традиции.
Дава се за пример Холандия, но се пропуска да се каже каква е данъчната политика там, какви финансови средства се отделят за здравеопазване, каква е средната работна заплата, какви са критериите за бедност, в какво се изразява социалното подпомагане, какъв е стандартът на живот. След като се направят тези пояснения, ще се установи пълната несъстоятелност на тази препоръка. Но освен Холандия има и други държави, които могат да се споменат, и да се вземе пример от тях - Франция, Русия, Германия, Финландия, Норвегия, Полша, Чехия, Хърватска, Сърбия, където здравеопазването е с преобладаващо държавно участие.

Не трябва да се допуска приватизация на болниците

и другите здравни заведения. Нека частният капитал строи и експлоатира здравни заведения, но относителният дял на държавата в здравеопазването трябва да е решително преобладаващ. Приватизацията на болничните заведения, създадени от поколения българи с много лишения и неуморен труд, ще доведе до драстично отдалечаване на изпълнителната власт от обществото. Ще доведе до безпардонното и аморално изкарване здравето на българските граждани на стоковата борса. Предлаганите идеи са либерални до абсурд.
Ще бъде несправедливо, ако за състоянието на здравеопазването се обвинява само сегашното правителство.
Очевидно е, че реформата в здравеопазването не може да се направи без широка обществена подкрепа и съгласие. Това не е по силите на което и да е правителство, оставено само, дори и да има необходимия брой народни представители. Затова нека се въведе ред в здравеопазването при настоящата уредба. Управляващи и опозиция да намерят сили и воля да създадат заедно предпоставките за промени, съобразени с вековните ни традиции. Нека не забравяме, че здравето на българските граждани е съществен елемент от националната сигурност. Наложително е формирането на нова кръгла маса, около която да се съберат всички заинтересовани и да работят дотогава, докато не вземат единодушно решение.