Бутиков оптимизъм

Какво се случва през последните 10-20 години в сектора на производството на плодове и зеленчуци? Въпрос, който все повече се налага заради тежкия хал, до който сме се докарали. От огромен за размерите на страната ни износител на преработени и пресни плодове и зеленчуци за Русия преди промените комай стигнахме дъното.
Диагнозата е ясна, след като 80 на сто от земеделските продукти на трапезата ни са от внос. За съжаление през годините бе направено всичко възможно българските производители да се окажат напълно неконкурентни в сравнение със силно субсидираните производства на останалите членки на ЕС. Защото огромни производители като Франция, Италия и Германия получават много по-големи субсидии. У нас сравнително добро подпомагане има само за зърнопроизводителите. Не стига това, ами от бранша алармираха вчера, че половината от бутиковата вече българска земеделска продукция се бракува заради неправилна обработка и съхранение на стоката, преди да стигне до пазара.
Според браншовиците унищожаването на сектора е умишлено. Щом е така, трябва да си зададем въпроса чия е тази умисъл. Очевидно е, че политиката на ЕС е такава, че чрез субсидиите големите дърпат чергата към себе си, но дали само съюзът ни е виновен? Има голям проблем, заради който от години българският производител търпи загуби - далаверата по границите заедно с по-високата у нас себестойност за производство го съсипва. Или държавата ще се погрижи и ще му помогне, или ни чака пълен крах в производството на плодове и зеленчуци. Пък разни министри ни баят, че "българският домат няма да изчезне". Да се чуди човек откъде тоз оптимизъм?