20 Септември 2019петък18:10 ч.

Из земите на снежния леопард

Гордият котарак смело прекосява граници, шета между тундрата и пустинята

/ брой: 292

автор:Савена Злъчкин

visibility 2127

В самото сърце на Азия, на границата между република Тува - част от Руската федерация, и Монголия на юг, между планината Тану-Ола и алтайския планински район се намира котловина, на чието дъно лежи соленото езеро Убсунур (или Увс Унуур). Място интересно с това, че там се срещат ландшафтите на най-северната пустиня с тези на най-южната тундрова зона.
Около Убсунурската котловина е обявена защитена зона. Биосферният резерват с площ 75 000 кв км е второто място след девствените гори на Коми, предложено от Русия за списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Включен е през 1995 г. като един от най-обширните и непокътнати водосборни басейни в Централна Азия. Резерватът се намира на територията и на Тува, и на Монголия, а границата между двете страни минава по северния бряг на езерото Убсунур. Мястото е с богат археологически потенциал - тук се намират над 40 000 неразкопани кургана (руският археологичен термин за погребална могила), за много от които се твърди, че са по-стари и от египетските пирамиди. Изобилстват и други артефакти - скални рисунки и каменни скулптури, останки от средновековни поселища и будистки храмове, разкриващи историята на номадските племена скити, турки и хуни.
Убсунурската котловина смесва по уникален начин твърде различни екосистеми. На площ от над един милион хектара се срещат ледници, тайга, пустиня, алпийска тундра, субалпийски ливади, гориста и безлесна степ, полусуха пустиня и дори плаващи пясъчни дюни. Това разнообразие се е отразило и на растителните съобщества. Животинските видове принадлежат както на планината - като алтайския снежен петел, така и на тундрата - монголската чучулига, каспийският благороден елен, линксът и росомахата, сибирският съсел и нейно изящество - чаплата. Те пък съжителстват с пустинните видове като дрофата и гебрилата. Птичите видове наброяват внушителната цифра от 359 вида.
По тези земи може да се срещне гордият и красив ирбис. Това е руското название на снежния леопард - животно, което все по-рядко се вижда в диво състояние, макар зоопарковете по света да се гордеят, че са сломили независимия му нрав и са го включили в колекциите си (между 600 и 700 животни по цял свят). През 1972 г. леопардът влиза в Червената книга на застрашените видове. Поради потайността му не е ясно точно колко са животните от този вид, но се смята, че през 2003 г. са били между 4080 и 6590 екземпляра в диво състояние. По други сметки днес те не наброяват повече от 3500 животни.
Ареалът на снежния леопард (Panthera uncia) са високите планински райони на Централна и Южна Азия, хабитатът му се простира на 1 230 000 кв км в 12 страни: Афганистан, Бутан, Китай, Индия, Казахстан, Киргизия, Монголия, Непал, Пакистан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. От Хиндукуш в Източен Афганистан до Сър Даря през планините на Памир, Тян Шан, Каракорам, Кашмир, Кунлун и Хималай до южен Сибир из руската част от Алтай, Сайан, Тану-Ола и планините на запад от езерото Байкал броди този красавец. Заради неговото опазване са обявени 15 резервата и защитени територии.
В края на октомври самият министър-председател на Русия Владимир Путин посети резервата Убсунурска котловина в рамките на мисия за наблюдение хабитата на снежния леопард в република Тува и Сибирския федерален регион.
Колкото до хората в хабитата на леопарда, и по двете страни на езерото това са предимно номадските племена на туваларите, животновъди, които местят юртите си от едно място на друго. Липсата на каквато и да е индустрия и начинът на живот, непроменен от векове, са причината пейзажът с хиляди километри да остане така девствен, а екосистемите почти непокътнати.
Тува и Монголия не са в трасето на главен туристически поток. Оттук минават малцина пътешественици, дошли да съпреживеят чистотата на тази част от планетата. Не са сигурни къде ще прекарат нощта и е мъдро да ползват услугите на местни водачи. Ето част от разказа на шотландска пътешественичка за пътуването й по тези места: "Представете си пълен мрак, без никакви обозначения, просто един прашен път, ако изобщо можеше да се нарече така. Водачът ни каза, че ще нощуваме в лагер от няколко юрти, но когато пристигнахме на мястото, тях вече ги нямаше. Започнахме малко да се притесняваме къде ще преспим. Тогава водачът се сети за друго семейство в околността, където веднъж му се случило да пренощува. Изобщо не разбрах как намери мястото, но след още час лутане в здрача зърнахме въпросните два гера. Така монголците наричат своите юрти. Това са кръгли дървени конструкции, покрити с кече от овча вълна. Лесно се разглобяват, а отделните части се пренасят с камили или якове. Когато пристигнахме, семейството бе така любезно да се изнесе от голямата в по-малката юрта. Представете си - все едно сте си у дома и някаква странна група чужденци позвъни на вратата ви. Вие се пренасяте в градинската постройка, за да им предоставите къщата да нощуват! Бяхме истински впечатлени и сме им много благодарни. Това определено не беше нещо характерно за туризма, а случка от истинския живот, особено когато ние седмината преспахме в онзи гер. Все неща, които те карат да преосмислиш собственото си пространство."


Ареалът на снежния леопард се простира на над 2 млн. кв. км - почти колкото Мексико. В Китай живее 60 на сто от популацията. Големите котки вече са изчезнали от някои от традиционните си ареали и в частност - някои райони от Монголия.
Шанс е да срещнеш това потайно животно, активно предимно по здрач. Обитава далечни, непристъпни и сурови места в пояса от 3000 до 5500 м надморска височина. Ред организации работят за неговата закрила. Една от тях е Тръстът за снежния леопард, посветила му безвъзмездно вече 25 години труд. Организацията е доста активна и ръководи ред мероприятия за независимо финансиране на дейността си. Често прилаган прийом е съвместната реклама с търговски интернет сайтове, които отделят малка сума от всяка покупка за фонда. Тръстът разработва и специални програми за подпомагане благосъстоянието на местните жители. Когато живееш с по-малко от долар на ден, едва ли ти е до природозащита. Но така местните стават съпричастни и в замяна сътрудничат на фонда да извършва своята защитна дейност. Чрез сайта на тръста се продават подаръци и предмети, изработени от местни жители, както и сувенирни продукти. Тръстът се обръща с програмите си специално към децата от цял свят, за да ангажира младото поколение с мисията по опазване на дивата природа.
Голяма част от хабитатите на ирбиса са разположени в спорни погранични региони. Това положение донякъде е добре за котките заради ограничения достъп, а слабата посещаемост почти осигурява условия на защитена територия.
Всеки индивид си има своя ловна територия. Тя варира по площ. В Непал например, където има изобилна плячка, една котка владее от 30 до 65 кв. км. Но в Монголия на леопарда му е нужна повече площ и там личната му територия може да достигне до 1000 кв. км, като котакът винаги преминава по скалистите урви и държи в добра видимост околността. Имат навика да престояват в една ловна територия по няколко дни, след което се местят. Чрез радиоприемник върху каишка е документиран преходът на леопард в Монголия от 40 км в откритата пустиня между планинските склонове. Активни са обикновено на здрачаване, а в ненаселени територии ловуват и по цял ден. Не са агресивни към хората и досега не е имало съобщение за човек, нападнат от леопард. Той дори е склонен да избяга, ако бъде изненадан, но става истински опасен, когато усети, че малките му са застрашени.
Както повечето котки, леопардът е самотен звяр. Понякога само в размножителния сезон се е случвало да се види двойка, може да забележим и семейство, състоящо се от майка и малки. Най-често те комуникират помежду си от разстояние и маркират територията си по различни начини. Драскат с лапи по земята, използват за маркери изпражненията си или уринират на някоя скала на височината на носовете си. Това им помага да се отбягват един друг, за да няма конфронтации. Брачният им сезон е от януари до средата на март, но мъжкият не е ангажиран в отглеждане на поколението. Женската е бременна от 93 до 110 дни, а малките се раждат през юни или юли, в дивата природа най-често по 2-3 в котило. На два месеца започват да се захранват, на три да следват майка си. Независими стават на възраст 18-22 месеца. Женските съзряват на 2 или 3 години, а мъжките - на 4. Заради времето, необходимо за отглеждане на поколението, женските зачеват през година. В зоопарковете достигат възраст до 21 години, макар в природата животът им да е по-кратък. Не се знае със сигурност до колко доживяват, но по изследвания на зъби от тела на животни, видимо загинали от естествена смърт, била установена възраст от 10 до 13 години.

 

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 398

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 362

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 269

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 196

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ