Книга описва живота на Краля на сонета

Млад мъж от английската провинция - без богатство, без връзки или университетско образование, отива в Лондон да си търси късмета и само за няколко години става най-великият драматург не само на своето време, но и на всички времена. Уилям Шекспир донася на родния си град световна слава, а на света дава неразгадания и до днес дар на своето слово.

За четиристотния му рожден ден друг вълшебник на думите - Антъни Бърджес, му подарява "единствения същински роман за живота на Барда", както го оценява авторитетният му академичен биограф Самюъл Шьонбаум. В него се разказва за исторически събития и реални хора от времето на кралица Елизабет I. Каквито и жестокости, предателства, поквара, кръвопролития и упадък да обграждат поета, неговата мисия е да претвори хаоса в ред и красота: драми, героизъм, жертвоготовност, любов, веселие и мъдрост. Kато всеки човек Уил преживява еуфория и разочарования, отказва се от мечти заради семеен дълг, понася насмешки от приятели и възторзи от публиката, страда като баща и като син, следва амбицията си да натрупа богатство и да получи фамилен герб. Неговият живот е пиеса в театъра на реалния живот. Сонетите му са лична изповед в рими, трагедиите са на хората около и преди него, комедиите са урок, поднесен със смях, а историческите драми опоетизират възхода и падението на всяка власт.

Всичко това е разказано от Антъни Бърджес в книгата "Очи със слънце несравними" (изд. "Изток-Запад") със съчувствие, ирония, мръснишки жаргон и безчет заемки от творбите на неговия герой, другите елизабетинци и античните им предшественици, за да ни убеди, че написаното от стратфордчанина важи за човешката орис навсякъде и винаги. 

Е, щом ще живеем в сметта, трябва поне да я облагородим. Тази мисъл е вложил Бърджес в предсмъртния делириум на Уил и чрез нея се идентифицира с великия си сънародник, споделяйки смисъла на неговото съществуване. Вероятно заради това читателите на романа "Очи със слънце несравними" твърдят, че благодарение на тази книга най-сетне са разбрали Шекспир.

Професор Шьонбаум посочва, че това е единственият роман за Шекспир, който сам по себе си е произведение на изкуството. "Надявам се да е така, но към читателя ще се обърна с молба да подходи към тази книга като развлечение и да забрави за изкуството, което е грижа на твореца. Замисълът на тази книга е да изобрази живота и истински хора, които, общо взето, са си останали едни и същи, независимо дали са живели по времето на същинската, "първа" елизабетинска епоха, или в нейния съвременен, "втори" вариант", добавя авторът Антъни Бърджес.