Обречени деца

Да си самотна майка и да си търсиш правата е равносилно на подвиг. Независимо от тревожните апели, че демографският срив в България е пагубен и желанието майките да не изоставят децата си, а да ги отглеждат - всичко е сбъркано и несправедливо.
За кого са европейските пари и програми? За чии деца са предавания като "Великолепната шесторка" и пр.? Как се защитават правата на майките, дръзнали да се грижат за децата си? Защо никога няма проблеми с децата и семействата на управляващи и депутати? Защо политиците говорят на различен език от избирателите си и кога всички ще свалят розовите очила, за да прогледнат за истината?
В това вълче и бездуховно време децата на България са обречени, а ние сме обезнадеждени и изтерзани и от това правителство. Не разбирам от политика, но знам, че има два свята - на бедни и богати, на управляващи и избиратели, на приятели и роднини, на болни, пенсионери, инвалиди и властимащи. Не се гордея, че съм българка, и всеки ден се упреквам, че не напуснах страната, когато имах възможност, и щях да си спестя всички тези главоболия.
Ето моята история. На 23.VI.2009 г. се роди внукът ми Ростислав. Дъщеря ми получаваше 100 + 35 лв. от социалните служби, тъй като не се осигуряваше и никога не е ползвала полагаемите се майчински, болнични и т.н. От 1.VIII.2009 г. съм съкратена от работа и получавах първите 3 месеца по 160-170 лв., а от януари до юли 2010 г. - по 80-90 лв. Това принуди дъщеря ми да започне работа и от 1.III.2010 г. тя работи в транспортна фирма. От 1.VIII.2010 г. съм без доходи и от Бюрото по труда ми предложиха да кандидатствам по една програма по заетостта за детегледачка. Подадох молба и заявление. Обадиха се, че са ме одобрили. Дотук - добре, но идва объркващият момент. Трябвало дъщеря ми и тя да подаде комплект документи, за да я одобрят. Има условие, че трябва да е била в платено майчинство, а тя е ползвала само една година за отглеждане на дете от социалните служби. Изплащането на 135-те лева изтече на 1.VI.2010 г.
Г-н министър на социалната политика, как се отглежда дете със 135 лв. + 90 лв. обезщетение, и в същото време се покриват разходи, включително и наем на общинско жилище? Как да се разделят тези средства, че детето да расте нормално, здраво и добре нахранено? Така принуждавате майките да стават неволни нарушители на закона. А след това търсите неправомерно изплатени пари.
Това е цинизъм.
Дъщеря ми се принуди да започне работа, а аз - да гледам детето, тъй като съм в "никаква" възраст (51 г.) и за мен е по-трудно да си намеря работа. Но нейните документи не ги приемат в Трудова борса - Варна, защото нямала бележка, че е в платен отпуск по майчинство или че е ползвала такъв.
Парадоксът на програмите! Аз съм одобрена и ще трябва да се грижа за чуждо дете, а внукът ми - да се грижи сам за себе си, на 1 г. и 2 месеца е достатъчно голям, за да поеме отговорност.
Пред нас има няколко въпросителни: Защо аз не мога да се грижа за внука си? Как да живея без доходи? От социалните служби ми предлагат месечна помощ, но трябва да полагам труд към районното кметство. Не мога да приема това. Дъщеря ми трябва да остане и да се грижи за детето - но без пари. А аз на прага на зимата нямам шанс да си намеря работа. И решихме: тя да работи, а аз да отглеждам детето. Тя е самотна майка - в градини и ясли няма места, не иска да го дава на държавата, а иска да си го отгледа. Макар и трудно, но с общи усилия, ще го отгледаме. Нали децата са дар Божи и са новото бъдеще на България?
Дано те да изградят привлекателна и обичаща своите граждани България. Ние не искаме яхти, луксозни къщи и коли, депутатско място, големи заплати. Искаме да мога да се грижа за внучето и да получавам някакъв доход, а дъщеря ми да работи, за да оцелеем и през тази зима, този път "Бойкова".
Защо за простосмъртните винаги се създават пречки, объркващи програми, нереални доходи за отглеждане на деца? Самотните майки са отхвърлени и ощетени, но са дръзнали да се грижат за децата си, без да получават ордени, бонуси и подкрепа. Днешната България е на управляващите. За тях всичко е възможно. Сериозно се замисляме да си търсим препитание извън България. Тук горчилката е повече от радостта.
Това не е България на дедите ни и великите ни мъченици. Простете ми, че ви занимавам с моите житейски проблеми, но търся справедливо решение. Благодаря за човешкото отношение и разбиране. Дано да имате сили, за да устоите на бурите в нелекия път към една-единствена кауза - Истината.

Росица Христова Маринова, 51 г.,
Варна