По-добре врабче в ръката, отколкото жерав в небето. А дали?

Проф. Боян Дуранкев

Последните данни на Световната банка за очаквания икономически растеж в света не може да не предизвикат размисли сред гражданите на България.
Какви са очакванията за икономическия растеж?
Световната банка предвижда БВП на света да отбележи ръст от 2,8% за 2015 г., 3,3% през 2016 г. и 3,2% през 2017 г. - една сравнително висока икономическа динамика.
На свой ред БВП на развиващите се страни ще нараства още по-бързо - с 4,4% през тази година, 5,2% през 2016 г. и 5,4% през 2017. Лидерският растеж се приписва на Индия с 7,5%. Китайската икономика ще се разрасне с 7,1%, мексиканската - с 2,6%, бразилската вероятно ще се свие, руската - със сигурност. Но развиващите се страни си "стъпват на краката".
В най-развитите страни възстановяването набира скорост, тъй като растежът в еврозоната, САЩ и Япония продължава напред. БВП на тези страни се очаква да нарасне с 2,8% през тази година, 3,3% през 2016 г. и 3,2% през 2017 г. БВП на САЩ - с 2,7% за тази година и 2,8% за 2016 г.

Любопитна подробност

характеризираща двете динамики, описани по-горе: през 1980 г. развиващите се страни са давали 23,9% от световния БВП, преди кризата от 2008 г. - 44,0%, а от тази година - 53,3%. С други думи, основният световен "производител" вече не са развитите, а развиващите се страни!
Световната банка обаче намалява прогнозите си за БВП на България на 1,1%, за 2016 г. растежът ще е около 2,0%, а за 2017 г. - от 2,7%.
Обобщено погледнато, светът през тази година ще отбележи растеж с 2,8 на сто; развиващите се страни - 4,4 на сто, развитите страни - 2,8 на сто (сред тях Германия - 1,2%), а България - 1,1%. Заключение: България ще продължи да се отдалечава от развитите страни.

Какви са изводите?

1. Ниски условия и фактори за растеж. През тази година БВП на страната ще отбележи ръст от 1,1%, докато през 2014 г. ръстът е бил 1,6%. Обратно казано, въпреки очакванията за "по-добра бизнес среда" и "по-високата степен на усвояване на еврофондовете", нито средата на бизнеса е много по-различна от миналогодишната, нито "грандиозните" еврофондове могат да осигурят високите темпове на икономически растеж. Скоростта на "гол охлюв", с който се движи страната ни, е илюстрация на различни проблеми като кризата и плащанията около КТБ, затварянето на руския пазар при липсата на адекватни компенсационни механизми; значителното изсмукване на различните ин природни ресурси и т.н.
2. Липса на ясна национална икономическа стратегия за догонващо и конкурентоспособно развитие. Със сигурност нито Министерството на икономиката, нито Министерският съвет като цяло са в състояние да очертаят някакви по-добри перспективи за развитието на българската икономика. И за да не звучи като упрек точно към сегашната многочислена коалиция:

такава стратегия няма от преди

Не е достатъчно само да се спрягат "евроатлантически ценности", "европейски ценности" (по какво се различават първите от вторите, впрочем?), "демокрация", "гражданско общество", "свобода на бизнеса" и "пазарна икономика" - думички, които сами по себе си нямат сила да предизвикат икономически растеж и социално развитие в рамките на необходимото. Царят (на българската икономика) е гол! Слаб, анемичен и без ясни идеи за бъдещето. Тезата му е: "По-добре врабче в ръката, отколкото жерав в небето", затова се перчи с "исторически успехи в икономическото развитие".
3. Липса на социално-икономически планиране в рамките на Европейския съюз и свързаните с него икономически политики за "хармонизиране и приобщаване". "Планът Юнкер" е точно толкова план, колкото и планът на Столичната община за ускореното развитие на "Филиповци". Сами по себе си мерките на "Плана Юнкер" са положителни, но като система няма да доведат до по-голяма степен на интеграция на общността. Къде са плановете за специализация на България в рамките на общността? Няма такива, ние сме в конкурентни отношения с всички други страни в "общността". Всяка страна за себе си и "Планът Юнкер" за всички.
4. Отлив на човешки капитал и прилив на бежанци. Винаги там, където икономиката е относително по-слаба, а границите реално са премахнати,

настъпва "естествен" отлив

на млади и квалифицирани хора. Всеки би желал да живее при по-добри условия, при по-ниска степен на престъпност, даже при по-изгодни лихвени проценти по ипотечните кредити, при по-спокойна обстановка. От раждането до завършването на висшето образование във всеки от нас държавата инвестира приблизително около 20 000 лв. (това не са само преките инвестиции, а и косвените - за пътища, за студентски общежития, за здраве и т.н.). Когато подобен български гражданин замине за чужбина, България скрито "субсидира" отсрещната по-развита страна; това, което се получава обратно, е обикновено кръгла нула. Компенсирането на "отлива" се осъществява чрез "прилив" на чужденци с лесно раздадени български паспорти. Като резултат качеството на човешкия капитал (обикновено) намалява.
5. Нарастване на неравенството. При по-ниски темпове на растеж, но при нарастване на цените на стоките от "малката потребителска кошница" по-бързо, отколкото на повишението на доходите, ефектът е винаги обезценка на доходите на най-бедните. На свой ред, за да могат "инвеститорите" да "спестяват", данъчната политика остава по-често "хлабава", с ниски и плоски данъци.

България не прави изключение

по-голямата част от богатството ще продължи да се насочва към златния "един процент", към 10% от хората ще живеят приемливо и близо до горния един процент, други към 30% ще се наложи да затягат коланите, а на останалите примката ще се затяга около врата им.
По тези причини икономическите успехи на страната са оскъдни, несигурни и нетрайни.
Както е казано, ако гледаш микробите под микроскоп, те изглеждат огромни, но не стават от това по-големи. И нашите "икономически успехи", показвани по поръчковите медии, също не стават от това по-големи.
Време е за промяна, но не каква да е, а на системата!