Поезия

Таньо КЛИСУРОВ е роден на 23 май 1944 г. в Мъглиж. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Работил е в културния отдел на в. "Септември", бил е главен редактор на литературния алманах "Хоризонт" и на в. "Вик".
Автор е на 9 стихосбирки. Първата му книга "Южна гара" получава голямата награда на литературните празници "Южна пролет" в Хасково. Носител е на Наградата за поезия на СБП и редица други литературни награди.
Член е на Съюза на българските писатели.


  

1.
Изглежда жаждата за власт
е изначална в шепа хора.
И те стремят се без умора
към нея. Но и без морал.
Защото жертват тъкмо нас -
милионите. Или народа.
А той изглежда е заспал
или такъв е по природа.
И разрешава без проблем
самара тежък да му слагат
все в името на бъдно благо...

Кога ли ще го разберем?

2.
С вековна възраст нашата държава,
щом идоли създава си отново -
пубертет повторно изживява.
И я възторгва още празно слово.
Лица, лица, лица върху огради,
върху врати, витрини и билбордове,
лица на възрастни, лица на млади...
На път сме пак да подобрим рекорда
по брой на кандидитите за постове,
които утре ще ни управляват.
Навярно смятат, че е много просто
и че властта е породиста крава,
която чат-пат я пасеш в полето
И млякото й нищо не ти струва...

На днешния ни ден от пубертета
как, древно потекло, не се срамуваш?


3.

Не си ли, власт, най-силен опиат,
който законът все пак разрешава?
А инжектират ли те в организма млад,
той цял живот зависим си остава.

И тез, които в млади времена
заемали са постове високи -
да ги запазят - сменят знамена,
идеи сменят, жизнени посоки.
 
Маниерът им отдавна е познат,
та те приличат на хамелеони.
Приемат бързо нужния им цвят
през всички политически сезони.

4.

Когато си на власт, светът отгоре
поглеждаш както в детството, качен
на най-високото дърво във двора.
Но всъщност на дървото си във плен:
не можеш да се скриеш, теб те виждат
отдолу всички - ти си горе сам.
И не мисли, че долу ги е грижа
за клона, върху който стъпваш там.
Напротив, те дори желаят тайно
той да се скърши и да полетиш...
Дори да вярваш, че си горе трайно,
за падането не забравяй ти!

5.
От теб зависи моят бит:
лекарства, хляб и сън спокоен.
Знам, вечер ти си лягаш сит,
уверен, че печелиш боя
с противника зашеметен.
Защото имаш власт, защото
ти силният си този ден,
държиш конците на живота...
Но помисли си за Оназ,
която идва най-накрая,
тя не признава пост и власт
и няма да те разпознае...
И аз не чакам милост, не...
Но все пак, срещна ли се с нея,
дано с едничък стих поне
мандата ти да надживея!