Русия е била, е и ще бъде за мирно уреждане на конфликтите

- В навечерието на националния празник на Русия 12 юни ще ви попитам как влияе историята на съвременните българо-руски отношения?
- Въпросът не е толкова прост, както изглежда на пръв поглед, защото нещата зависят от конкретните страни. Ако говорим за България и Русия, аз се отнасям към онези 72 процента българи, които са гласували във вашата анкета не просто за влиянието, а за положителното влияние на историята върху състоянието и бъдещето на нашите отношения. Защото историческата среда в нашите отношения е положителна - столетия, ако не и хилядолетия съвместна история и култура обединяват нашите страни. Освен това вие знаете, че благодарна Русия винаги помни, че кирилицата - нашата азбука, е дошла от България. И православието - т.е. целият културен багаж, съпътстващ православието, също е дошло от България. Трябва да си спомним и историята на редица руско-турски войни и преди всичко - за освободителната война от 1877-1878 г. След което България фактически получава независимост. Понякога срещаме различни спекулации за имперските стремежи на Русия, при това недобросъвестните жонгльори в исторически смисъл забравят простата истина, че не само и не дотолкова руската армия освобождава България. В редиците на тази армия са се сражавали десетки хиляди руски доброволци, които не са военнослужещи и не са тръгнали да изпълняват военни заповеди. Те са дошли в България, воювали са за свободата на България по заповед на сърцето си.
И слава Богу, историята на нашите страни, историческото ни наследство има позитивна роля. С пълното си убеждение искрено мога да кажа, че в генетичния код на руския народ и на българския народ взаимното приемане, взаимното уважение, взаимният стремеж за опознаване на културите на двата народа съществуват и днес. И това е огромна положителна сила, която ни дава възможност да създаваме, да градим нашите отношения и да гледаме с увереност в бъдещето.
- Но в последните години настъпи известна промяна в българо-руските отношения и това е видимо за всички. Знаете, че в България има русофили, има и русофоби и не се наемам да кажа какъв е процентът им и съотношението между тях. Но тази година прогнозата е, че 50% по-малко руснаци ще дойдат на българското Черноморие. Имате ли обяснение дали това е случайно, или пък някой е издал заповед: господа, не отивайте повече да летувате в България!
- Първо ще си позволя да направя една малка забележка, не познавате статистиката между русофилите и русофобите. Тази статистика е добре известна и вие винаги можете да проверите как изглеждат нещата. Може би ще се учудите или не, но хората, които се смятат за русофили, са много повече от половината от населението на страната. И нещо, което особено ме радва мен като посланик и гражданин на Русия, е, че към русофилите се включват хора от различни политически сили, не само от левите, но и от другите сили. Що се отнася до 50-процентния спад в броя на руските туристи в България, не мога да потвърдя това число. Защото по наши изчисления ще има такъв спад, имаше го и миналата година, но той няма да стига до 50 процента.
- Защо?
- По няколко причини. Преди всичко, за голямо съжаление, това е твърде рязката промяна в курса на рублата спрямо еврото и долара, което се случи в края на миналата и началото на тази година. Разбирате, че хората със средни доходи, а тази категория наши граждани беше основната част от туристите от Русия в България, сега да си купят пътуване до България струва два пъти по-скъпо. И смятам, че това е една много сериозна причина. А този политически фон, който възникна през последната година и нещо в отношенията между Русия и Евросъюза, също не съдейства за увеличаване на потока от наши туристи към страните от ЕС. Но не бих искал да драматизирам нещата, защото България както си е била, така и ще бъде в бъдеще една от основните дестинации за руския турист. Става въпрос и за туризма, и за купуването на имоти тук. Съществува стабилна тенденция, има някакви спадове и увеличаване на показателите по редица причини, които винаги ще съществуват, но стабилността на тази тенденция не предизвиква у мен никакви съмнения.
- Да ви попитам нещо, което в голяма степен тревожи експертите в България и може би експертите в Русия - смятате ли, че фактът, че България е член на ЕС и на НАТО, е основополагащ при формирането на сегашната руска политика спрямо България?
- Ние не сме наивни хора, ние прекрасно знаем, нещо повече - отнасяме се с уважение към избора на България, която е член на ЕС и на НАТО, това е съвременният избор на България. Друг е въпросът, че сме убедени, че този избор и влизането на България в тези организации несъмнено по никакъв начин не трябва да накърнява нашия двустранен дневен ред и онзи положителен потенциал, който беше натрупан при развитието на отношенията между нашите страни в продължение на десетилетия. Разпиляването на този политически капитал би било един голям политически грях. Слава Богу, независимо от всички перипетии между нас политическият диалог продължава. Искам да напомня, че през юли миналата година нашият министър на външните работи г-н Лавров посети България, имаше срещи с президента, в парламента, с министър-председателя, с председателя на парламента, с патриарх Неофит. През декември зам.-министърът на външните работи г-н Мешков, който отговаря за България и другите източноевропейски страни, посети България. Председателят на партия "Атака", г-н Сидеров, посети Крим. Цяла делегация от руската Дума посети България. Министърът на туризма на България и вицепремиерът г-н Калфин посетиха Москва. През април бившият президент на България г-н Първанов участва в международна конференция по въпросите на сигурността в Москва. Съвсем наскоро министърът на икономиката на България г-н Лукарски беше в Москва, преговаря със своя колега. И сега се сещам нещо любопитно, в резултат на тези преговори г-н Лукарски каза нещо интересно за агенция "Фокус" - че политическата конюнктура не трябва да води до намаляване на търговско-икономическите връзки между нашите страни. И тези връзки трябва да остават традиционно наситени и на високо равнище.     

- Въпреки това фактите говорят малко по-различно от неговия призив, защото има два мегаенергийни проекта, които на практика се провалиха - имам предвид АЕЦ "Белене" и "Южен поток". И в същото време днес Г-7 на срещата в Германия реши запазване на целенасочените икономически санкции срещу Москва. Което означава, че ЕС и САЩ и ние като техни съюзници трябва да се съобразяваме. Смятате ли, че "Белене" и "Южен поток" станаха жертва именно на тези санкции и на глобалните взаимоотношения между Москва, ЕС и Вашингтон?
- В много голяма степен. Казахте, че са се провалили тези проекти, не ми харесва този глагол, руският езк е много богат и значението на думата "провалени" не съответства на реалността, която обсъждаме. Искам да напомня, че "Южен поток" беше спрян в резултат на политическото ембарго на Евросъюза. И като резултат на това правителството на г-н Близнашки през август прекрати действието на "Южен поток", реализацията, бяха спрени всички действия. Така че кой го е спрял и по чия вина е спрян трябва сериозно да си помислим. Сега, както знаете, се осъществява проектът за т.нар. "Турски поток". Аз не го наричам така, още повече, че той има не само турско измерение, но и европейско измерение. И всъщност проектът се състои в това да бъде докаран руски газ до границите на Турция и Гърция, да бъде направен там един хъб, както е модерно да се казва, за разпределяне на потоците газ, и след това да тръгнем от този хъб към страните от Югоизточна Европа и не само към тях, които са заинтересовани от това. Аз бих подходил достатъчно гъвкаво към всички тези съвременни конструкции. Вижте какво се случва. Ако сте обърнали внимание, съвсем наскоро имаше една много интересна инициатива, един сигнал от Словакия, от Братислава, да се помисли върху създаването на т.нар. ийст ринг, т.е. газопровод, който да минава през Словакия, Унгария, Румъния, България, Турция и да се получава газ от този хъб, който споменах, на границата с Гърция. Това първо. Второ, искам да напомня, че през февруари президентът Путин, когато посети Будапеща, не изключи възможността да се построи "Турски поток", който да тръгне за България. Какво е необходимо за това? Преди всичко - лоялно отношение от страна на Евросъюза. Всички останали въпроси - финансовите, логистиката, могат да бъдат решени. Все пак аз бих запазил един уравновесен оптимизъм. Има такава руска песен - "В любовта няма нищо невъзможно", важното е да има любов.
- Да минем на една друга тема, която според мен е много важна. Всички тези санкции, за които споменах и които влияят на българо-руските отношения, са резултат от няколко неща в последните години и особено от конфликта в Украйна. В същото време съм чул няколко пъти президентът Путин да казва, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата катастрофа за съвремието или за Русия. Смятате ли, че между двете има връзка?
- Първо, когато говорим за геополитическа катастрофа, трябва добре да разбираме контекста. Бих искал да напомня, че след събитията от 1991 г. и след разпадането на Съветския съюз веднага избухнаха няколко локални конфликта, доста кървави, които донесоха смърт за десетки хиляди хора. Бяха нарушени икономическите, социалните, енергийните, всякакви други връзки, които свързваха страните и народите, които живееха под покрива на Съветския съюз. Нещо повече, в много случаи този водораздел минаваше през живи хора, през семейства, през семейни кланове. За това става въпрос. Нима това не е трагедия, когато загиват хора, разрушават се връзки, формирани в течение на столетия и дори хилядолетия? През тази призма трябва да тълкуваме такива думи. Някаква пряка връзка със събитията в Украйна изобщо не виждам. Украйна е независима държава, суверенна държава, развива се самостоятелно и да даде Господ да се развива добре по този път.
- Русия ще гарантира ли териториалната цялост и демократичното развитие на Украйна? Няма да има стъпки, подобни на тези в Крим?
- Нека да разграничим тези две теми. Крим, Севастопол са суверенни интегрирани части на Руската федерация. Това са субекти на Руската федерация и това е затворена тема. Що се отнася до ситуацията в Донбас, тя е сложна, но ние виждаме реален мирен изход от положението, което се създаде. Каква е основата за такъв изход? Първо, Минските договорености трябва да бъдат изпълнявани от всички страни. Второ - това, което беше заявявано неведнъж от представителите на самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск - че са готови да живеят в състава на единна Украйна и са интегрални части на Украйна. Това е принципно решение, което ние поддържаме. В същото време трябва да бъдат изпълнени договореностите, които са предвидени в Минските споразумения от 13 февруари. Те са известни на всички. Накратко: реформа на конституцията, провеждане на общински избори, приемане на закон за амнистията и получаване на определени автономни права от тези територии. Ако не ви харесват думите "автономни права", измислете нещо друго, но нека да получат право за свободно използване на език, който им харесва - освен на украинския език, несъмнено и на руския за водене на някаква самостоятелна икономическа дейност. Никой не измисля нищо ново. Бих казал, това е не само легална, но и широко прилагана форма на съществуване на отделните субекти в състава на единни унитарни държави във всички части на света. Вземете Канада - Квебек, никой не измисля топлата вода. Главното е във формата на контактната група и работните групи, които се събраха на 2 юни в Минск и взеха добри решения за по-нататък. Главното е да се продължава реалната стабилна работа и един пряк диалог между Киев, Луганск и Донецк. Това едно.
Второ. Като се има предвид, че в Киев дават тон и това е очевидно за всички непредубедени наблюдатели, тон дава партията на войната. И е много важно партньорите на Киев, които те слушат - Вашингтон и Брюксел, от своя страна да мотивират Киев за взимане на едни уравновесени добри решения, които да водят към това да се стигне със съвместни усилия до мирно уреждане на конфликта в Украйна. Русия от своя страна прави всичко, зависещо от нея, да провежда такава позитивна работа с властите в Донецк и Луганск. Неотдавна държавният секретар Кери беше в Крим и имаше сериозни преговори между него, Путин и Лавров в точно тези договорености за съвместни действия да бъдат убедени всички страни в конфликта не само да седнат на масата за преговори, но и да започнат един пряк стабилен диалог помежду си. В това е коренът и реалната перспектива за решаването на този трагичен конфликт.       
- Само че този конфликт в Украйна сега дава повод на много западни анализатори да смятат, че Русия има намерение много по-агресивно да защитава руското население извън границите на Русия. И другият мотив за това поведение, според тези анализатори, е, че Русия изпитва страх от прекаленото разширяване на НАТО и ЕС към нейна територия, на изток. Тези два фактора наистина ли толкова силно влияят на съвременната руска дипломация?
- Вижте, що се отнася до думите "изпитва страх", не бих ги използвал, бих ги запазил за други случаи. Едва ли историята на Русия дава примери, че Русия някога е изпитвала страх дори пред някакви вредни действия от страна на нашите съседи и партньори. Не става въпрос за страх, а за една закономерна загриженост, когато последователно към границите ни се приближава зоната на отговорност на НАТО. И както е казал още Бисмарк, "ние трябва да оперираме не с намерения, а с реален потенциал". Когато нараства потенциалът, когато виждаме един нов кръг на изостряне на отношенията, разрастване на дейността на НАТО непосредствено до нашите граници, всичко това не може да не предизвика загриженост. Не страх, а загриженост. И, разбира се, Русия винаги адекватно ще реагира в съответствие с тази загриженост. Що се отнася до - както дадохте да се разбере, някакви агресивни и резки телодвижения от страна на Русия, вижте, аз съм възрастен човек и много добре си спомням колко приказки, колко небивалици, колко неистини бяха изразявани точно в тази тоналност за съветската заплаха, когато съществуваше още Съветският съюз. Така че това е една стара песен, тя е добре позната, включително и лично на мен и на хората от Русия. За никакви агресивни стремежи не може да става дори и дума. Трябва да погледнем картата на света и да пресметнем къде се намират чуждестранните бази на някои наши партньори и къде са руските задгранични военни бази. И дори само едно такова сравняване на тези два потенциала ще ви помогне да разберете по-добре кой какви намерения има. Кой агресивни, а кой - чисто мирни, както Русия.
- Понеже споменах "страх" като политически феномен, може би и тези, които анализират вашето поведение на картата на дипломацията, си спомнят това, което се случи в Грузия преди години. Това може би има дава основание да мислят, че Русия винаги е готова по някакъв начин да включи военната сила в тази битка?
- Русия винаги е била, продължава да бъде и занапред ще бъде държава, която се стреми да решава всички спорни въпроси по мирен начин. Нека да погледнем дневния ред, който ние непрекъснато предлагаме на евроатлантическите партньори. Първо - създаване на една обновена система за сигурност на Европа, която да е равна, неделима и еднаква за всички. Разбирате ли разликата? Не така, както е сега - ако си в НАТО, безопасността за теб е една...
- Говорите за общ достъп до информация извън НАТО, свързана със сигурността, нали?
- Говоря за психологическото възприемане на Русия. Нашата задача, както ние я виждаме, е да се организира политически диалог за нова система за сигурност в Европа, да се осъществи диалог с нашите партньори за преговори между икономическите групировки - Европейския съюз, Евразийския икономически съюз. Да се създаде, както е мечтал Де Гол, единно хуманитарно пространство от Атлантика до Тихия океан. Говорим за това, говорим за трето - че днешният дневен ред на глобалните предизвикателства и заплахи е толкова сериозен, толкова труден за разгръщане и е преодолим само със съвместни усилия. Това са трите сфери, в които не само сме готови да си сътрудничим, но предлагаме и конкретни стъпки за преговори. За съжаление, досега желанието заедно да обсъждаме съвместно тази тема не се забелязва. Искам да подчертая, че в момента, в който у нашите партньори се появи една позитивна тоналност и те имат готовност да преговарят с Русия, този диалог ще бъде възстановен. Ние не говорим за някаква агресивна фобия, а говорим за това, че на масата има цяла камара от конкретни инициативи и предложения, които отдавна е време съвместно да разгледаме и да се движим напред. За това трябва да говорим сега, а не върху реториката и хватките на информационната война. За конструктивния дневен ред става въпрос.
- Този отказ, за който говорите, да се обсъждат толкова важни общоевропейски теми на какво се дължи? Дали все още има някакво подозрение към Москва, към нейното намерение за една могъща Русия, която да доминира поне над по-голямата част от Европа? Има ли такова подозрение сред вашите партньори според вас?
- Смятам, че става въпрос не толкова за подозрение, колкото за едни постоянни рецидиви на студената война. Това са безпочвени, лишени от истинска субстанция, постоянни включвания в медийното пространство, в политическата сфера, на тези теми за руската заплаха, за някакви агресивни планове от страна на Русия. Това са непотвърдени с нищо фобии, които постоянно се култивират от медиите преди всичко на нашите западни партньори, за да се поддържа съответният тонус. Да се поддържа тонусът на блока НАТО, който трябва да изпитва някаква обща заплаха, иначе няма защо да съществува. Съдим и по това как сега тази групировка засилва оборотите си в източноевропейските страни, в Черноморието, в прибалтийските страни - ето, на 1 юни започнаха поредните маневри, наречени "Лиричен удар със сабя", в които участват повече от 6000 военни. Самото литовско Министерство на отбраната твърди, че това са най-мащабните маневри на 13 страни от НАТО и техните партньори от самото включване на Литва в НАТО. Тази тенденция ни тревожи, не може да не ни тревожи.