За чист български език не са нужни пари

Доц. Иван Гаврилов

Както се разбра завчера, в речника на българския език влизат нови 5000 думи, главно от английския език, с чиято употреба вече сме били свикнали. Проф. Петър Иванов автор на сборника "Демографската катастрофа", който е анализирал новите български документи за самоличност, твърди, че в тях има 17 стилни и пунктуални грешки. Ние сме единствените в Европа, твърди той, които в паспортите си нямаме нито една буква на роден език, нищо че кирилицата стана официална в ЕС.
Защо не правим нищо за езика си, без който няма и не може да има нация? Когато вървим из София и се вгледаме в наименованията на магазини, молове, бензиностанции и ресторанти, рядко виждаме надпис на кирилица, т.е. с български букви. Дори книжарници има са с надписи на латиница! И информацията за дадения обект често е на латиница. В коя друга държава по света гражданите не могат да се информират на родния си език къде какво се продава и какви са обектите пред очите им. Живеем в глобализиращ се свят, член сме на ЕС и, както се казва, ще премахваме границите, но това не означава, че трябва да смачкаме националната си идентичност и прекрасния си роден език. Знам, че в много държави, като във Франция например, има закони за опазване на чистотата на родния език и нарушаването им наистина се санкционира.
В нашето всекидневие вече се използват стотици чуждици, да започнем само с прословутото "чао!" А ние, още преди да научим децата си да казват "мамо", ги приучаваме да викат "чао". Някой замисля ли се какво съдържание има думата "довиждане"? То включва пожелание към човека за добро и да е жив и здрав до следващата среща.
Същото се отнася за песните на нашите млади певци и певици. Каква част от музикалното време на радиата и телевизиите се отделя за български песни? А имаме толкова много песни - народни и естрадни, изпълнени с красотата на българския език! Може би съвременните поети са се отучили да пишат песни на роден език? Като правим всичко това, не осъзнаваме ли, че се самоунижаваме с чуждопоклонничество? Защо искаме другите да ни уважават? Нямаме ли достойнството да се гордеем, че сме българи? Хайде чуйте поне сръбското или гръцкото радио и направете сравнение.
Читателят би казал: какво от това. Казаното е известно, нищо не се променя. Ето че дори в официалния речник на българския език вкарахме английските чуждици. Мисля си, че това, което трябва незабавно да се направи, е да започне подготовката и да се обсъди широко един закон, с който абсолютно недопустимите ни антинационални езикови навици, насадени във всекидневието на прехода, да бъдат отстранени. А съвсем бързо би могла да се промени практиката с уличните надписи на латиница. Със заповед на кмета Йорданка Фандъкова и на другите кметове из страната трябва да се задължат собствениците на различни заведения и други обекти да обявяват названията си на български език, а редом може да ги повторят с латиница или с каквото си искат друго писмо.
Казаното съвсем не противоречи на желанието ни за изучаване на чужди езици. Всеки език е един отворен прозорец към света. Но защо затваряме нашия прозорец дори за себе си? Защо не знаем добре родния си език, не го пазим, не го тачим като нещо свято? Много е писано и доказано за прекрасния и богат български език, оценяват го дори чужденците. Бих искал написаното тук да се възприеме като един призив да положим усилия да направим промяна в интерес на чистотата и безценната значимост на родния ни език. Нали всички ще се съгласят, че поне за това не са нужни пари и кризата не ни е оправдание. В края на краищата парите не моат да са цел на живота, те са средство. Духовното слово на чист български език е над всичко, то е част от разбирането ни за България над всичко!