Дойдоха да ме агитират.
- Моля те, гласувай за нашия кандидат. Той на всяка цена трябва да спечели изборите, той е нов човек и истински радетел на прогреса!
- Той - попитах - какво е учил, за какво е готов?
Агитаторите се спогледаха и запристъпваха от крак на крак.
- Виж, сега - рекоха - той не ...
Телевизорът ни показа как премиерът на страната преряза лентичката на поредната инфраструктура, която откриваше, и рече:
- От утре всички ще заживеете щастливо.
После премиерът откри ремонтирания покрив на земеделска ферма.
- От утре няма да бъдем най-бедната страна в Европа - заяви той тържестве...
Завесата се вдига всяка сутрин в ранните часове и театърът започва пак.
Премиер: -Като казвам бяло - значи бяло, няма две мнения по въпроса!
Публиката: -Браво! Само така! Долу черното!
Телевизиите: -Темата днес е: Кол...
Когато отвориха родната къща на премиера - да могат обикновените граждани да видят неговия обикновен живот, ние бяхме сред първите посетители. Но още на прага ни предупредиха:
- Ще вървите бързо, защото нашият премиер може да се върне и да започне внезапно да работи и ще трябва веднага да ви изведе...
На масата срещу мен седнаха двамина здравеняци, легитимираха се с документи от най-тайните служби на държавата и ме загледаха в устата. Спрях да дъвча, естествено.
- Кво става, пичове!
- От доста време те наблюдаваме.
- Какво толкова наруших този път? - попитах най-миролюбиво.
- Ти с...
Пред сградата на Министерския съвет имаше огромна тълпа. Залепих се и аз. Хората напираха да кажат нещо важно на министър-председателя. Лично на него.
- Трябва - обясниха ми на опашката - да предупредим премиера навреме. А не после, когато разхайтените журналисти започнат да го подпитват и да...
Почуках на вратата на Европейския съюз и веднага ме приеха, а не като нашенските темерути - елате утре, елате след две години.
- Какво желаете? - любезно ме попитаха.
- Искам да знам - казах най-възпитано, - защо не ни приемате в Шенгенското пространство. Едни викат - ставате за прием, други...
Написах аз писмо до Дядо Коледа и го занесох в пощата. После седнах под елхата и зачаках подаръците си. Е, не точно под елхата, а на масата. И не толкова чаках, колкото се черпехме с приятели и роднини. Както и да е.
Когато празниците изтекоха, а аз станах от леглото и прогледнах - под ...
Рано сутрин държавата едва отваряше очи. Клепачите й тежаха, болеше я главата, краката й бяха изтръпнали. Наплискваше лицето си със студена вода, поглеждаше се за миг в огледалото и с това приключваше тоалета си. Държавата отдавна не миеше зъбите си и за това непрекъснато я разнасяха из разни светов...
Вървя си по улицата и гледам: пъстра група хора крачи под строй, щрака с фотоапарати, снима с камери. Спирам и се залепвам за тях – и без това нямам по-важна работа. Чужденци. И петима японци с техните дигитални камерки.
Дошли явно да видят икономическото чудо България, с ръка да го пипнат и ...
Приклекнах пред гишето на данъчното управление и рекох най-бодро:
-Добър ден! Аз съм за една кратка справката!
-Седнете – рекоха ми – няма да е толкова кратко!
Знаех си аз, че няма да е така лесно!
-Това ли е вашата данъчна декларация? – попитаха ме.
-Тя е – ...
Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.
